Наблюдава се ръст на износа на стоки с по-висока добавена стойност,показва анализ на Центъра за външноикономическо сътрудничество при БСК

За 15 години (2001-2015 г.) българският износ, измерен в щатски долари, е нараснал 4 пъти, като спад е отбелязан само през 2009 и 2015. За сравнение, за същия 15-годишен период ръстът на световния внос е 1,6 пъти, като най-големи вносители през 2015 са САЩ и Китай.

Държави, внасящи стоки от България

Нарастването на българския износ се дължи 2/3 на ръст в количествата изнесени стоки и 1/3 на ръст в експортните цени, показва анализ на българския износ в периода 2001-2015 г., изготвен от Центъра за външноикономическо сътрудничество при БСК (ЦВС). 

Водещи пазари за български стоки са Германия и Италия, следвани от балканските ни съседи Турция, Румъния и Гърция. Сериозен ръст бележи износът ни за Китай, Полша, Чехия и Египет, а по-забележимо отстъпление има в износа ни за САЩ и за Македония.

По групи стоки
- изпреварващо се развива износът на електроника и електротехника, като за 15 години той нараства почти 12 пъти и се изкачва от 7-мо на 2-ро място в износната ни листа; 
- също силно се представят: зърнените култури – 13 пъти нараства износът им, маслодайните семена – 12 пъти, фармацевтичните продукти – 11 пъти, стъкло и стъклени изделия – 12 пъти;
- най-голям ръст бележи износът на транспортни средства и техни детайли – 33 пъти; 
- забележимо над средния ръст имат мед и медни изделия, пластмасови изделия, мебели и осветителни тела, оръжия и муниции;
- под средния ръст на износа имат изделията от дърво, без мебели;
- доста по-слабо и със спад се представят стоките в групи „облекла и текстил“ и „желязо и стомана“.

Наблюдава се ръст на износа на стоки с по-висока добавена стойност. През 2001 около 36% от износа е бил на суровини и продукти с много ниска степен на преработка, преди кризата през 2008 – около 33%, а през 2015 – 30%.

Основни пазари за стоки с по-голяма добавена стойност са Германия, Италия, Франция, но изделията ни се вграждат там и след това се реализират в целия свят. България може да увеличи износа си за развитите държави, като стане подизпълнител на техните фирми и се включи в глобалните вериги на доставки.

Основните групи стоки и услуги в нашата експортна листа с относително голяма добавена стойност са:
- компоненти за автомобилостроене и машиностроене като хидравлика, машинни възли, акумулатори, лагери, кабели, електротехнически и електронни изделия, електрически ръчни инструменти;
- хладилници, фризери и санитарен фаянс; изчислителни машини;
- някои фармацевтични и медицински изделия;
- оптични изделия, сензори;
- някои софтуерни продукти за управление на процеси, игри;
- любителска радиотехника, сноуборд, велосипеди.

Нарасналата конкурентоспособност се дължи основно на международни компании в България, и по-малко на местни фирми, коментират от ЦВС.

Качествените характеристики на българския износдогонват средноевропейските показатели, но недостатъчно бързо. Както и досега, България е лидер в износа на някои нишови продукти. Такава трябва да бъде и по-нататъшната специализация – продуктова, а не секторна, коментират от Центъра за външноикономическо сътрудничество при БСК.

Топ 20 на групи стоки в българския износ, формиращи 74,5% от целия износ за 2015

Сравнението между представянето на България и други държави от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) - Хърватия, Чехия, Унгария, Полша, Румъния, Словакия, Словения, показва:
- сравнително еднакъв ръст при износа на зърнени култури и фармация;
- ЦИЕ има значително по-голям ръст при износа на тютюневи изделия, а България - при износа на електроника и електротехника, транспортни средства и части, маслодайни семена и стъкло;
- в ЦИЕ сред водещите 5 групи стоки няма суровини, а в България начело са горивата, медните изделия (трета позиция) и зърното (пета позиция). Никой от ЦИЕ, освен България, не изнася руди и шлаки;
- сред водещите продукти в ЦИЕ, които не попадат в топ 20 на българската експортна листа, са гумените изделия, оптическа и медицинска апаратура, хартия и картон, кораби, месо, играчки, обувки.

Според анализа на ЦВС големият дял на износа на суровини и стоки с много ниска степен на преработка е показател за нарушени междуотраслови връзки. Суровините се изнасят не защото навън постигат по-добри цени, а защото в България няма купувач за тях.

България е близо до предела си в износа – почти няма какво повече да предложи на външните пазари. Необходими са инвестиции в нови услуги и нови производства на стоки. Необходимо е развитие на хоризонтални кооперации вътре в страната за последваща преработка на продуктите и повишаване на добавената стойност.

Увеличаване на износа с по-висока добавена стойност изисква държавната подкрепа да се пренасочи към все по-задълбочена и последваща преработка на продукти. Държавна подкрепа може да се желае и за насърчаване включването на българските производители в глобалните вериги на доставки.

Пазарът на ЕС не е достатъчно динамичен,коментират от ЦВС. За запазване на експортния ръст е необходимо увеличено присъствие на други пазари. С приближаване на Западните Балкани към членство в ЕС ще нараства тяхната конкуренция както на пазарите ни, така и в привличане на качествени инвестиции.

Тенденцията към повишаване на технологичното ниво на производствата ще засили търсенето на средно и висококвалифицирана работна ръка. От друга страна, ще се засили излишъкът от неквалифицирана работна ръка.

--

Източник: economy.bg