инж. Татяна Пенчева (Георгиева)

“Модата е преходна, стилът е вечен.”

Коко Шанел

Дрехите играят огромна роля в живота на хората, те ги защитават от неблагоприятните въздействия на околния свят, като едновременно с това  осигуряват  и нормалното функциониране на човешкото тяло. Облеклото е нашата "втора кожа", с него ние искаме да се чустваме удобно и едновременно с това да изглеждаме добре. Огромна е социалната, психологическата и естетическата роля на дрехите. В съвременния свят понякога е по- важно да си модерно и атрактивно облечен,  а удобството и основните функции на облеклото остават на заден план.

Модата e вечен стремеж към идеала за красота.
Модата отразява нашата култура, тя олицетворява навлизането на иновациите в нашия живот, демонстрира нагледно как всеки сам се самоопределя и как иска да изглежда в очите на другите. Модата учи модерния човек на това как една личност може да бъде хомогенна част от обществото, без да загуби собствената си индивидуалност, или на това, как той едновременно може да се съобрази със собствения си вкус и да очаква от другите да се съобразят с него. Тя е социално-психологично явление и същевременно с това поставя определени социални граници. Всичко модно като магнит привлича общественото внимание. Модният дизайн е стройна организация на множество елементи, при която се използват дизайн – принципите: избор и интепретация  на плат, силует, форма, цвят, структура, линия и конструкция. Когато всички тези елементи са в унисон, дрехата получава своя   характерен вид и привлича потребителя.
Това са и инструментите, използвани от модните дизайнери и производители, когато проектират и създават една модна дреха.
       Модният стил е феномен, който се възприема от голяма група хора, в определен отрязък от времето.  Всеки  има своето собствено излъчване и то се изразява в неговия стил, в начина му на живот, както и в голяма степен в дрехите, с които се облича.
И това всъщност е външната обвивка, онази част от живота на хората, която се вижда..
Терминът „мода“ има разнообразни определения и дефиниции. Неговото значение се изменя през различните исторически епохи заедно с промяната в обществото, културата и логиката на човешките взаимоотношения. Като цяло „модата“ следва да се разглежда през две основни перспективи: от една страна, тя е предмет или идея, които се изменят в резултат от групови интереси, а от друга – представлява самият процес на промяна, през чиито етапи преминава даден предмет на консумация. Днес висшата мода отново се превръща в територия за иновативни експерименти, които много често носят радикалния дух  на улицата и на множеството артистични движения. Тя става преди всичко територия на експеримента, като се започне от материите и конструкциите и се продължи по посока на вида на модните дефилета и формата на представяне на моделите. От тази гледна точка перспективата за развитие на висшата мода се крие именно в концептуализирането й като форма на изкуство и поле за радикални експерименти с идеи и форми.
      Линиите определят силуета на облеклото и формите в него. Те имат няколко аспекта, които определят характера им, които са дължина, дебелина, плътност и посока. Влиянието на линията в облеклото се дефинира от това, колко често тя се  повтаря, от нейното място и от това дали се използва симетричо или асиметрично. Използването на различни по вид и характер линии успява да създаде редица оптически илюзии за тялото.  Външната форма на облеклото се определя от неговата вътрешна форма, а също и от съответните силуетни и конструктивни линии. Силуетните линии характеризират пропорцията, обемната форма на облеклото и нейното външно очертание.

Силуетът е този, който определя контура на дрехата, той е първото, с което една дреха впечатлява. 
Силуетите на облеклата трябва да са комфортни и функционални.
Силуетите се определят от буквите на азбуката, от геометричните форми, от конструктивните линии, от различните стилове през епохите.

   Голямо е разнообразието на формите, конструкциите, начините и средствата на формообразуване при създаването на една колекция облекла.

Свободната импровизация на сложни модели облекла в минали исторически периоди, основаваща се на няколко относителни понятия като вкус и чувство на мярка, днес е заменена с един строг подход към композицията на модела и многобройните изисквания към него.

Конструирането  заедно с моделирането са едни от най-важните етапи в дългия и сложен процес на производството на облекло и в голяма степен определят неговия вид и качество. В своята работа конструкторът възпроизвежда разнообразни модели облекла като използва различни методики и източници на информация. Всъщност конструкторът е този, който реализира замисъла на дизайнера (художника) в готов вид и чрез сложния процес на конструиране и моделиране довежда дизайнерския процес до успешния му край.

    Формата на съвременните облекла представлява сложна обемно-пространствена структура, която се състои от множество отделни части и обеми, организирани в едно единно цяло.

Формата зависи от предназначението на облеклото, от конструктивните особености, от използваните материали  и стиловото направление. "Формата винаги следва функцията" - това основно дизайнерско правило важи с пълна сила при облеклото и неговото създаване.

Функционалната страна на формата отразява предназначението на изделието.

Конструктивната страна характеризира определени конструктивни особености, които помагат на изпълнението на функцията.

Художествената страна подчертава естетиката и красотата на дрехата, нейната обемно-пространствена структура, линиите, пропорциите, цвета, фактурата.

Композицията придава единство на изделието и прави формата органична, цялостна и изразителна.

Материалът винаги е подчинен на функцията на облеклото , самата структура на плата , сплитката и фактурата му имат пряко въздействие върху цялостния вид на облеклото. Материалът, от който е изпълнено изделието има също така особено отношение към конструирането.

Формообразуването на облеклото е получаване на на обемна форма от плосък материал, какъвто е текстила (плата). Формообразуването се получава като се разчлени материала на части - детайли, които са с определена конфигурация и размер.

Промените в модата и стремежът към зрително разнообразие на моделите си остават едни от най-важните причини за разчленяването на облеклата на детайли с определена конфигурация и размер. Линиите, които разчленяват облеклото на отделни части, могат да бъдат няколко вида:
- конструктивни - те са получени от необходимостта  да се достигне в най-голяма степен проектираната форма на дрехата;

- декоративни - това са тези линии , които отговарят на стремежа на към външно разнообразие на облеклото, без да променят формата му; 

- технологични -  линии, обусловени от дължината и ширината на използваните материали, от технологията на изработване; те не вземат участие във формообразуването.

Най-ефективна роля във формообразуването имат вертикалните конструктивни линии, които визуално разчленяват повърхността. Различните конструктивни елементи - шевове, срязвания, набори и т.н. се използват за достигане на желаната форма, а  за фиксирането и изделието се подлага на влаго-топлинна обработка. Това е необходимо, тъй като в процеса на  експлоатациявъзникват различни напреженияи усилия, насочени към разрушаване на създадената форма.

Геометричният вид на формата е сам по себе си сложна и незакономерна повърхност. Всички точки на тази повърхност имат случайно пространствено разположение и тяхното определяне е изключително трудно. Всички тези условия изключително усложняват аналитичното описание на геометричния вид на формата, което е една от главните задачи на конструирането на облеклото.

    Под конструкция на облеклото обикновено се разбира комплексът от детайли, които го съставят, а също така и средствата на съединяването им в едно единно цяло, имащо определена форма и размери.

Основната цел на тази задача е възможно по-точно определяне на конфигурацията и размерите на детайлите, така че след сглобяването им получената форма да съответства на тази, зададена от художника-проект.

Всяка дреха се състои от определен брой детайли с определена форма и размер,съединени в точно определен порядък. Една и съща форма може може да бъде получена от различни по брой, конфигурация и вид детайли. Размерът, пропорцията мястото и разположението им се търсят с математическа точност.

Не е възможно да се създаде една модна по вид и форма дреха, без да се познават съвременните методи на конструиране. Същността на тези методи е построяването на чертеж по пътя на геометричното разгъване на сложната повърхност на човешката фигура. Сложността на изпълнение на подобна задача се състои в това, че конструкторът е длъжен да построи разгънат чертеж на детайлите на едно все още несъществуващо облекло, проектирано от художник - дизайнер. Ако се отчете и фактът, че повърхността на облеклото се отнася към сложните и незакономерни повърхнини, то построението се превръща в сложна и трудоемка задача.

Всичко това изисква от конструктора да притежава широк кръг от знания и въображение. Той трябва да определи точно тази форма и размери на детайлите, които т  Стойностите на размерните характеристики, необходими за построяването на основните конструкции се вземат от специално изработени ръсторазмерни таблици, получени от данни на антропометрични изследвания. Най-разпространени са  изчислително-аналитичните методи за конструиране на облекло. Формулите в тях са установени в резултат на математически анализ на антропометричните данни за строежа на човешката фигура. Всеки отделен участък и детайл на конструкцията се строи на базата на определени данни, измерени от съответния участък от човешката фигура.

Вътрешните размери на конструираното облекло се определят от формата и размерите на човешкото тяло.

Външната форма на облеклото се определя от неговата вътрешна форма, а също и от съответните силуетни и конструктивни линии.

  - Силуетните линии характеризират пропорцията, обемната форма на облеклото и нейното външно очертание.

  -  конструктивните линии са тези, които разчленяват повърхността на облеклото на отделни детайли и по този начин създават неговата обемна форма, а също така характеризират и външния му вид.

Степента на точност на възпроизвеждане на проектирания от художника модел - от силуета до особеностите на формата, е критерий за способностите на конструктора и за качествата на избраната от него методика за конструиране.

Построяването на основна конструкция, наричана още базисна, е началният и най-съществен етап в конструирането, тя е единна в своето принципно решение за всяко отделно изделие. Използваните в конструирането размери все пак характеризират човешкото тяло, а не самия чертеж. Затова точността на основната конструкция изцяло зависи от избраната методика и от умението на конструктора да да определи по модната скица размерите и формите на детайлите, конфигурацията на конструктивните и декоративните линии, прибавките за свобода. Всяка система и методика за конструиране дава възможност за построяване на чертежи и детайли, характерни за даден период от време. Затова с промяната на стила и модата се появяват и нови системи за конструиране, а също така и нови конструкции. Днес построяването на конструктивни чертежи се усъвършенства все повече. Навлизането на новите технологии позволява създаването на чертежи с изключителна точност и изключително улеснява работата на днешните конструктори.

Изучаването на различни методики за конструиране на облекло както и познаването на технологията на изработването му, позволява на днешните  дизайнери да използват един по-задълбочен метод при проектирането на облекло и ги превръща в конкурентни специалисти със задълбочени познания и опит.

Източник: Нов Български Университет