И планират ли компаниите увеличение през 2018, вижте коментарите на Славена Папазова - ръководител проект „Проучване на Възнагражденията“, OD&M Consulting Bulgaria
Вече 16 години OD&M Cоnsulting провежда „Проучване на възнагражденията“ в България. През текущата 2017 година компанията е изследвала над 88 407 пакета възнаграждения на отделни служители сред 206 компании в страната от различни бизнес сфери – ИТ, Изнесени услуги, Банки и финансов сектор, Хотели, Търговия, Транспорт и логистика, Клинични проучвания, Производства и др. В проекта участват едни от най-големите и значими работодатели в страната, както български – 28%, така и международни – 72%.
За последните тенденции при възнагражденията в България и очакванията на компаниите за следващата година разговаряме със Славена Папазова, която ръководи екипа, провеждащ проучването. Вече повече от 10 години Славена работи с клиенти в различни сфери – високотехнологичен сектор, ИТ, аутсорсинг, автомобилната индустрия и др., партнирайки с висш и среден мениджмънт и професионалисти от различни международни и локални компании. Като част от OD&M Consulting Славена участва и в редица консултантски проекти – анализ и оценка на длъжности, разработване на структури на възнаграждения, допълнителни придобивки; преглед и оптимизиране на функции, длъжности и процеси; различни пазарни проучвания според нуждите на клиента. Има магистърска степен по Стопанско управление в Софийски Университет „Св. Климент Охридски“.
Г-жо Папазова, каква беше 2017 по отношение на възнагражденията в България? Какви са основните тенденции, които можете да отчетете от тазгодишното проучване?
В последните няколко години наблюдаваме устойчив ръст на възнагражденията в страната. Тези данни са в синхрон и с националната статистика, която показва ръст на средната работна заплата от порядъка на 8-9%, както и с ръста на минималната работна заплата. В средносрочната рамка на Министерство на финансите се предвижда минималната заплата да расте с около 9-10% през всяка от следващите години. Това се подкрепя и от данните от нашето проучване, в което по-голямата част от работодателите предвиждат ръстове в разходите за възнаграждения от порядъка на 5-8%, както и увеличението на възнагражденията да обхване между половината и две трети от наличните служители.
Как засилената конкуренция за кадри на пазара на труда се отрази на възнагражденията през 2017?
Конкуренцията на пазара на труда безспорно е един от съществените фактори за ръста на възнагражденията. Това е особено валидно за някои бизнес сектори като информационните технологии, аутсорсинг индустрията, някои производства и туризма, които изпитват остър недостиг на квалифицирана работна ръка. Тези тенденции също не са нови; те се очертаха в последните няколко години и изгледите са за запазването им в краткосрочен и средносрочен аспект. Все по-съществено влияние ще оказва и демографската перспектива и намаляването на населението, както и засилената изходяща миграция към други страни.
В кои сектори и за кои позиции отчитате най-голям ръст на възнагражденията в сравнение с миналата година?
Това са бизнес секторите, в които има най-засилена конкуренция за работна ръка – те са буквално притиснати да увеличават възнагражденията, за да набавят необходимия им ресурс. Вече по-често ставаме свидетели и на интересни практики, които са добре познати на някои чужди пазари, но все още се приемат резервирано от местните работодатели. Имам предвид обявяването на предлаганото възнаграждение в рекламите за свободни работни места.
Крие ли някакви рискове този ръст?
Ръстът е закономерен, базирайки се на пазарните принципи за търсенето и предлагането. Рискове разбира се винаги са налице и напоследък станахме свидетели именно на подобни дискусии в медийното пространство за ръста на производителността на труда и диспропорцията спрямо този на възнагражденията според някои организации на работодатели в страната, а видяхме и интересни реакции от страна на синдикални организации. Тази тема вероятно ще продължи да присъства в ежедневието ни, отчитайки противоположните интереси на двете страни на този пазар. По-високите разходи за възнаграждения биха могли да имат известен проинфлационен ефект (при равни други условия), ако доведат до ръст на цените на стоките и услугите, или биха могли да намалят в известна степен нормите на печалба на компаниите, или да провокират намаляване на работните места за сметка на интензифициране на труда. Но пък по-високите възнаграждения означават и повече потребление, и оттам допълнително стимулиране на производството или пък повече спестявания и възможност за свежи пари, които да бъдат инвестирани. Рисковете са най-големи за компании, които са по-слабо конкурентоспособни и не могат да неутрализират ефектите от пазара на труда. От друга страна обаче, отчитайки, че тези тенденции не са изненадващи, а компаниите са добре запознати с пазарната ситуация, реално има достатъчно време за адекватни действия. Да не забравяме, че и последните промени в осигурителната тежест бяха обявени повече от година по-рано.
Отчитате ли в проучването дали ако има увеличение на възнагражденията, то е за всички в компанията, или не?
Проучването е много детайлно и позволява задълбочени анализи. Да, ние отчитаме какви са реалните ръстове на обобщено ниво за различни категории персонал, както и какви са перспективите за ръстове за тези категории за следващата година, а също и планираните ръстове на бюджетите за възнаграждения на компаниите. И това е само най-общия поглед върху темата. В детайли изследваме и различни работни позиции и групи позиции в зависимост от осъществяваната дейност, така че работодателите могат да разполагат с много прецизна информация за пълния пакет възнаграждения – от заплата, през гарантирани плащания и допълнителните бонуси.
А в кои сектори и за кои позиции ситуацията не изглежда така положителна?
На фона на окрупняването и оптимизирането на персонал и перспективите за компютризиране на много от традиционните банкови дейности, заплатите във финансовия сектор все пак растат, макар и по-скромно, а тенденция в сектора е работната ръка да мигрира към други бизнеси.
В производствения сектор започва да се забелязва известно раздвижване в нивата на възнаграждения, особено при оперативните работници; в индустрията основен фокус продължава да е намирането и задържането на работна ръка.
Какво се случва с възнагражденията в бързоразвиващите се сектори - ИТ, аутсорсинг и автомобилната индустрия?
Проучването много подробно изследва специфичните за бързоразвиващите се сектори позиции и е препоръчително да отчетем данните в конкретика.
Чисто статистически през последните години заплатите в софтуерния бранш и в IT сектора продължават да са най-бързорастящите в цялата икономика, въпреки че през тази година започва да се говори за нормализиране, тъй като и компаниите, и програмистите разбраха, че ситуацията не е устойчива. За разлика от ИТ сектора, темповете в аутсорсинг сектора са малко по-умерени. Изнасянето на производства и дейности извън дадена икономика вече добива огромни размери и се превръща в основен символ на глобализацията. Най-много се аутсорсват именно индустрии с голяма добавена стойност. Характерно за индустрията е не толкова големият брой компании, а това, че всички те са голям работодател. Секторът на информационните и комуникационните технологии и този на аутсорсинг и бизнес услугите са сред основните двигатели за разкриване на нови работни места в страната. Компаниите от сектора предлагат все по-комплексни услуги и се превръщат в стратегически партньори за своите клиенти; те вече налагат тенденции на световния пазар, а не просто следват установени практики. Аутсорсинг моделът се променя изключително бързо – от тактически се превръща в стратегически инструмент. За компаниите става все по-важно да повишават гъвкавостта на действие и достъпа до нови умения, които са ноу-хау на аутсорсинг индустрията. Тенденцията е най-добрите доставчици на услуги да бъдат тези, които използват най-иновативните технологии, за да отговорят максимално бързо и качествено на нуждите на своите клиенти.
Каква е картината в другите големи градове в сравение със София?
София продължава да осигурява най-добри условия за растеж на сектора, като Бургас например за втора година е определен като „Най-динамично развиващ се технологичен град“ според Българската аутсорсинг асоциация, а Варна като „Технологичен град с най-голям потенциал за растеж в сектора“.
Предизвикателствата за индустрията са свързани с висок процент на текучеството – над средното за страната и намирането на кадри, особено при търсенето на специалисти с повече от един чужди език или по-екзотични такива.
Страната ни е на челно място по привлекателност и за автомобилната индустрия. Производителите на автомобилни компоненти и компаниите от леката промишленост са основния двигател на пазара на индустриални площи. Няколко години Пловдив бе предпочитан за създаване на техните предприятия – образованите хора, сравнително по-ниските заплати от София, близостта до магистралата и създаването на „Тракия икономическа зона“ превърнаха града в индустриална столица на България. През изминалата година обаче нараства концентрацията на фирми в посока западната част на София – за това допринасят изграждането на Западната дъга на Околовръстен път и Северната скоростна тангента, улесняващи веригата на доставки към Централна и Западна Европа, и наличието на неусвоена работна сила в София област.
Силно присъствие записват и веригите, които се радват на ръстове в резултат на подобряващата се икономическа среда и увеличаващото се потребление.
Какви са тенденциите при бонусите?
Компаниите, които участват в нашето проучване, имат за стандартна практика разпределянето на бонуси за своите служители. И в случая не говорим за символични бонуси, както обикновено се обявява в медиите преди големите празници. Характерното е, че бонусите се дават на база индивидуалното и/или екипното представяне, почти винаги свързано и с представянето на компанията като цяло, а размерите се придържат към добрата практика 80/20 спрямо фиксираното възнаграждение. Традиционно търговските функции имат и по-високи възможности за бонуси и комисионни, в зависимост от продажбите. По този начин бонусът наистина може да представлява съществен допълнителен доход и да е мотиватор за постигането на по-добри резултати.
Кои са останалите социални придобивки, които най-често предлагат компаниите?
Компаниите, особено по-големите, вече традиционно предлагат пакет от допълнителни придобивки за своите служители. Като най-популярни се открояват допълнителното здравно осигуряване, застраховките живот, ваучерите за храна, спортните карти, гарантираните допълнителни възнаграждения – например пари за почивка, за празници като Великден и Коледа и т.н. Има компании, които осигуряват вода и храна в офиса, стаи за почивка с развлекателни игри (джаги, PlayStation, тенис на маса), електрически велосипеди за придвижване между офисите на компанията в рамките на един град и подобни. На практика това са неща, за които доскоро само бяхме чели или чували, че правят в най-големите световни компании. Засилва се тежестта и на дългосрочното стимулиране като средство за мотивация на ключови служители.
Какво кара хората доброволно да сменят работата си? Продължава ли възнаграждението да е водещ мотив за такова решение?
Възнаграждението често е един от водещите мотиви, но също така знаем, че увеличаването му не винаги и не в дългосрочен план може да бъде устойчив мотиватор. Ефектите от увеличаване на възнаграждението често продължават по няколко месеца, след което то бива „забравено“. Не по-малко важни са и условията на труд, естеството на работата, възможностите за професионално и кариерно развитие, екипът, отношенията с ръководителите, балансът работа-личен живот, стресът. Решението за смяна на работата най-често е доста комплексно и рядко може да се отдаде само на възнаграждението. Обикновено става дума за комплекс от фактори, някои от които се натрупват с времето и предизвикват неудовлетвореност.
Какви са прогнозите на компаниите за възнагражденията през 2018?
Възнагражденията не само през 2018, но и през следващите няколко години изглежда ще продължат да растат с темпове, по-високи от тези на брутния вътрешен продукт и на инфлацията, разбира се, ако не се случат съществени събития, които да променят тази тенденция. Това е провокирано от вече коментираните особености на нашия пазар, а също така е очертано като очакване и в средносрочните планове на държавното управление, както и присъства в макроикономическите анализи за нашата страна. Ще бъде интересно да наблюдаваме как ще се развие пазарът в следващите години, особено в ситуация на оскъден квалифициран трудов ресурс, отворени граници в ЕС, даващи добри възможности за сравнително лесна миграция в чужбина, доста негативна демографска перспектива и в същото време амбиция на работодателите да разширяват своя бизнес включително и чрез привличането на нови инвеститори (напр. в аутсорсинг и ИТ индустриите).
/economy.bg
|
сряда, 27 септември 2017 RSS
|
