Председателят на КРИБ призова синдикатите да се бъркат по-малко при правенето на бизнес

Минималната работна заплата (МРЗ) трябва да се определя по отделни икономически дейности. Това заяви председателят на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Кирил Домусчиев в предаването „Референдум“ по БНТ. Освен това промяната не трябва да се прави административно и без каквито и да са критерии, а може да се използва Конвенция 131 на Международната организация на труда (МОТ), където има конкретни насоки.

"В България има няколко вида индустрии, за които заплатата от 500 или 600 лв. отдавна не е проблем. Заплащането в тях започват от 1000 - 1500 лв. За тях тази тема не е на дневен ред. Има обаче малък и среден бизнес, който не може да си позволи тези увеличения и ако МРЗ се вдигне прекалено, те ще отидат в сивия сектор", поясни председателят на КРИБ.

Той изрази надежда, че тази седмица ще се намери консенсус между синдикати и работодатели. Според Кирил Домусчиев има логика и минималната работна заплата да бъде различна в различните региони на страната. "Нормално е възнагражденията в София да са по-високи от тези в другите области на България. Нито един работник обаче не е вързан за дадена компания. Ако той намери по-добри условия, може да смени работата си във всеки един момент", коментира той.

Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев се обяви за почасово заплащане по дейности, без минимален праг. "Близо половината страни от ЕС нямат минимален праг. Често търпим критика, че страната ни няма механизъм за определяне на МРЗ. Очакваше се в началото на този месец да постигнем такъв, но не се получи", поясни той. Според него служителите трябва да се осигуряват на реалните си доходи.

"Минималната работна заплата в ЕС се определя по най-различни начини. Германия например си върна правото на правителството да определя минималния праг на заплащане", обясни президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов. "Нискоквалифицираните хора също имат право да живеят нормално", категоричен е той.

Според Димитър Манолов "ако един бизнес не може да си позволи минималната заплата, не заслужава да съществува". 

Председателят на КРИБ не бе съгласен с това мнение, тъй като в някои региони, въпреки че всеки има свободата да се движи свободно и да търси работа навсякъде, хората няма как да получават високи заплати и да сменят работата си често. Една от причините за това е недостатъчната квалификация на населението там.

Домусчиев призова синдикатите да се грижат повече за условията на труд на работниците, отколкото за това как се прави бизнес и икономика, защото това не е част от тяхната работа. "Много предприятия, които се управляваха от синдикатите, фалираха. И примерите са много за това. Пример за лошо управление на синдикатите е БДЖ, което е във фактически фалит", каза Домусчиев. Според него колкото по-малко синдикатите се занимават с бизнес, толкова по-добре.

"Ако имаше достатъчно квалифицирани кадри, ръстът на БВП щеше да бъде много по-голям. Нямаме необходимите хора, с които да произведем стоките и услугите, за които имаме потенциал", подчерта Васил Велев. 

Председателят на КРИБ обясни също така, че проблемите за бизнеса са няколко и най-голям е този с липсата на кадри и специалисти в области, които интересуват индустрията. Другият голям проблем е миграцията. "Образователната реформа е необходима и тя трябва да спре добрите специалисти да излизат навън и да търсят по-добри възможности", смята Кирил Домусчиев.

/economic.bg