Защо компаниите, които изнасят, са толкова важни

България е изправена пред почти незабележим избор: да повиши експортния си потенциал и конкурентоспособност на световните пазари или да увеличава външния си дълг до момент, в който тази възможностбъде изчерпана. 
Единственият индикатор, който в момента донякъде осветлява този избор, са данните за държавния и държавно гарантиран дълг. Спрямо нивата си от 2011 г., когато беше 12.8 млрд. лв.,той се е удвоил и днес достига 23.4 млрд. лв. В същото време основните макроиндикатори на страната са привидно стабилни: БВП се покачва с 3% през 2015 г., инфлация няма, а безработицата се понижава от 11.8% до 10% за последните две години. За да вникнем в икономическата реалност зад тези данни, изработихме микроикономически анализ, базиран на всички 300 хил. компании в България. Установихме, че ако днес спрем да се финансираме чрез заеми и европейски субсидии, България ще загуби 25% от своята икономика. От друга страна, ако вдигнем средната продуктивност на компаниите ни с експортен потенциал до нивото на най-добрите 10% от българските фирми във всеки сектор, България ще има позитивен и стабилен икономически растеж,без да разчита на заеми и евросубсидии.

Защо експортът

Икономическият ръст на една страна с малка отворена икономика зависи главно от износа на стоки и услуги и/или от привличане на външни капитали под формата на чужди инвестиции, заеми или субсидии. България е пример за икономика, в която размерът на вътрешния пазар е сравнително малък, а достъпът на български фирми до чужди пазари е почти неограничен. Повишаването на конкурентоспособността и стандартът на живот зависят от компаниите, конкуриращи се на световните пазари. Те са ключът към устойчивото икономическо развитие на България.
Направените симулационни модели ни показаха какво би се случило с българската икономика, ако експортно ориентираните фирми във всеки един отделен сектор постигнат нивата на производителност на най-добре представящите се от този сектор, независимо от размера на предприятието. Сравнението е само на производителността на национално ниво.
Анализът ни показа, че от всички работещи компании в България само 21% са с експортен потенциал (от които 3.5% са в сектор "Селско стопанство", 0.14% добиващи природни ресурси), а останалите са с дейност, съсредоточена върху вътрешния пазар. Една страна, която не базира стандарта си на живот на заеми и субсидии и в която липсват големи чужди инвестиции, има само един начин да подобри общото си благосъстояние - като увеличи експортния си потенциал. Фирмите, които оперират само за вътрешния пазар, въпреки че създават добавена стойност и заетост, нямат отношение към конкурентоспособността на една страна и нейния стандарт на живот, когато говорим за малка, отворена икономика.

Влиянието на субсидиите

Продуктивността на различните видове фирмени дейности, измерена като резултат от общите годишни продажби на дадена компания, разделени на броя на нейните служители, има следните стойности:
- компании с експортен потенциал (без сектор "Селско стопанство"): 56 хил. eвро на служител
- компании в сектор "Селско стопанство": 75 хил. eвро на служител
- компании, работещи само за вътрешния пазар: 85 хил. eвро на служител
Тези цифри са особено изненадващи като се има предвид, че икономическата теория ни казва, че в една страна най-продуктивните фирми са тези с експортен потенциал, както и че на един свободен пазар износителите винаги имат по-висока (или равна) продуктивност в сравнение с тези, които оперират на вътрешния пазар. Единствено по този начин те биха могли да се справят с глобалната конкуренция. Казано по друг начин, ако фирмите, които развиват своята дейност на вътрешния пазар, са с висока продуктивност, те най-вероятно биха се насочили и към външни пазари, които биха им дали достъп до много по-големи възможности за развитие.
В противоречие с икономическите теории данните на българските компании показват аномалия: тези, които оперират само в България, успяват да генерират по-високи приходи, отнесено към броя техни служители, отколкото тези с експортен потенциал. Другата аномалия, която анализът ни показа, е, че докато в световен мащаб селското стопанство не е сред секторите с висока добавена стойност, то в България фирмите в този отрасъл имат по-големи приходи, отколкото компаниите от индустрии с експортен потенциал, отнесено към техните служители. Излиза, че в България е по-добре да си земеделски производител или строителна фирма, която строи магистрали, с дейност изцяло съсредоточена върху вътрешния пазар, отколкото да работиш в сектор "Електротехника и електроника", която е в конкуренция с международни компании. Очевидна е пряката зависимост на моментния икономически резултат от евросубсидиите за сектори, които не създават дългосрочна конкурентоспособност в икономиката ни.
В тази картина обаче има осезаем проблем. Ако вземем като метафора едно семейство, в което жената работи и изкарва заплата, докато мъжът си стои вкъщи и готви, и приложим същия модел, по който в момента българската икономика работи, то мъжът е с по-високи приходи отколкото жената, въпреки че той не извършва дейност извън дома си. Подобна динамика може да се случи в семейството само по три начина – ако семейството вземе потребителски кредит, който се приема като доход за мъжа; взима субсидии от роднини, които са на пълно разположение на мъжа; или мъжът, който си стои вкъщи, има повече влияние и взима непропорционално много от семейния бюджет. Проблемът с потребителския кредит е, че трябва да се връща, а субсидиите от роднини не зависят от семейството, а от роднините. Като сравним семейството с българската икономическа действителност, в която фирмите, работещи за вътрешния пазар, реализират по-високи приходи от всеки един свой служител спрямо тези с експортен потенциал, подобен сценарий е възможен само краткосрочно, при наличието на външно финансиране под формата на заеми, субсидии или други чужди капитали.

Когато няма инвестиции

България е съсед на изправените пред сериозни предизвикателства Гърция и Турция. Намира се на пътя на миграционния поток от Близкия изток, недалеч от източник на нестабилност като Русия. И освен това е част от Европа, която е изпаднала в екзистенциална криза. Всичко това подсказва, че в близко бъдеще страната ни не би могла да очаква големи глобални потоци от чужди инвестиции. През последните пет години преките чуждестранни инвестиции са около 1.5 млрд. евро годишно, което е около 6 пъти по-ниско от достигнатите нива през 2007 г. Очакванията са тези сравнително ниски нива да се запазят. Европейските субсидии в момента носят пряк инвестиционен капитал за страната ни от 1.8 млрд. евро годишно. Сега, когато Brexit се очертава да отнеме почти 10 млрд. евро вноска към Европейския бюджет, този приход от евросубсидии става все по-несигурен. Остава единствено възможността за чужди заеми. Но държавният и държавно гарантиран дълг на България се е удвоил спрямо нивата си от 2011 г.Това означава, че постигането на устойчиво ниво на развитие в бъдеще зависи не само от повишаването на експортния ни потенциал, но и от издигането му до ниво, което да компенсира вече взетите заеми.
Страната ни разполага с компании с експортен потенциал в индустрии, които по света се характеризират с висока добавена стойност, но в България те имат ниска продуктивност като индикатор за ниска добавена стойност. Реалните примери сочат, че средният приход, формиран от отделен служител на дружество с дейност, основана на информационните технологии (ИТ), е едва 39.6 хил. евро, във фирмите за производство на медицинска техника - 49 хил. евро, във фармацията - 57.9 хил. евро. Това означава, че българските компании с експортен потенциал, дори когато са в индустрии с висока добавена стойност, извършват дейности с ниска добавена стойност. Този факт може да се разглежда като проблем, но и като възможност, предвид че България не трябва да сменя портфолиото си от индустрии, а просто съществуващите да се изкачат по стълбата на добавената стойност. Това е възможно при целенасочена стратегия в подкрепа на развитието на експортните индустриите с висока добавена стойност.
Такива стратегия включва координация за обмен на най-добри практики във всяка от индустриите с експортен потенциал. Създаването на кадри през образователната ни система целенасочено за индустриите с най-голям експортен потенциал (държавната субсидия към университетите да бъде координирана с експортната ни статистика).Фокусирането на научните фондове към същите тези индустрии както и европейските програми за конкурентоспособност. Увеличаване на административна подкрепа, но с практични и реални мерки като намаляване на бюрократичните процедури, които днес се изискват за всеки износ от търговската камара, през Министерство на външните работи, до Министерство на икономиката.Създаване на проактивна административна подкрепа, като например всяко търговско аташе на България да отчита колко търговски контакта е направил за български фирми износители по индустрии всеки месец и да има минимални месечна квота за това. България да присъства във всяко едно международно изложение систематично, на което има конкурентоспособни български фирми, за да изгради репутация за силно присъствие в дадени индустрии.Да направи база данни на българите в чужбина, които работят в същите тези индустрии, и българските фирми, които търсят международни контакти да имат информационен достъп до тази диаспора. Тя може да бъде първата стъпка за бъдещи търговски контакти. Дори и строенето на инфраструктурни обекти да бъде под призмата на експортния ни потенциал, като например много по-стратегически е да се фокусираме в подпомагането на изграждане на ново карго летище, което може да поеме износ към Европа и Азия, отколкото да изградим нови пътни платна между два български града.Има и много други стратегии, въпросът е износът и увеличаването на неговата добавена стойност да стане икономически приоритет номер едно на страната ни и мерките да бъдат много, координирани и целенасочени към този приоритет.

Ако спре финансирането

Данните ни показват, че 79% от компаниите в България извършват дейност само в сектори без експортен потенциал и представляват около 67% от икономиката на страната. Ако те спрат да бъдат директно или индиректно финансирани чрез покачващия се външен дълг на държавата, техните приходи, формирани от отделен служител, биха се понижили поне до нивото на фирмите с експортен потенциал. Реално това означава спад от 34%. Същото може да се каже и за селскостопанския сектор, който разчита на европейски субсидии и държавни дотации. Ако те бъдат премахнати, производителността му като приход на брой служител би спаднала с 26%.
Анализът ясно посочи зависимостта на българската икономика от субсидиране. При вариант, в който държавата спре да финансира икономиката чрез външни заеми и без наличието на европейски субсидии, БВП на България би спаднал с около 25% поради гореописаният спад на фирмите без експортен потенциал и сектор земеделие. С други думи - 1/4 от сегашния ни стандарт на живот е базирана на външен заем и европейски субсидии. Ако не успеем да увеличим приходите си от експортна дейност и България продължава да разчита не на конкурентоспособност, а на външно финансиране, всяка година рискът от спад на стандарта ни на живот ще се увеличава. В момента, когато капацитетът ни за взимане на чужди заеми се изчерпа, икономиката ни ще се свие рязко по примера на съседна Гърция.

Рецептата

За устойчиво икономическо развитие на България е необходим фокус върху работещите сектори с експортен потенциал и повишаване на добавената стойност на тези, които вече са във високотехнологични области на икономиката. Това води до повишаване на стандарта на живот и ограничава нуждата от взимане на чужди заеми. От ключово значение са координирането на клъстерни политики; съгласуване вътре в самите клъстери на базата на добри примери; повишаване на производителността на фирмите с експортен потенциал до нивата на най-добре представящите се в клъстера, в който е дейността им.
Изготвените симулационни модели ни дадоха представа какво би се случило, ако фирмите в даден клъстер достигнат нивото на производителност на най-производителните 10% от фирмите в него - секторите ни с експортен потенциал биха увеличили своите приходи с 224%. Това би повлияло на икономика ни с положителен ръст от 25% или би било достатъчно, за да компенсира нуждата от взимане на чужди заеми.
Основното заключение, до което достигнахме, е, че за да бъдем спокойни за стандарта на живот в България, е необходимо да покачим добавената стойност на клъстерите с експортен потенциал. Докато подобно преструктуриране не се осъществи, стандартът ни на живот рано или късно би се понижил, приближавайки се до гръцкия сценарий. Този риск се увеличава с всяка година забавяне.

Източник: www.capital.bg