През второто тримесечие БВП расте заради потреблението, но инвестициите продължават да потъват
Увеличеното потребление идва от ръста на индустриалното производство и търговията, които създават нови работни места и хората имат повече средства за харчене
© НАДЕЖДА ЧИПЕВА
Българската икономика е нараснала с още 3% през второто тримесечие. Това показват експресните данни на Националния статистически институт (НСИ) за годишния растеж на брутния вътрешен продукт (БВП). На тримесечна база увеличението е 0.7%, като и двете числа са едни от най-високите в Европейския съюз. Подобен темп на растеж икономиката запазва вече пето поредно тримесечие. Разликата е, че през миналата година той беше движен от износа и държавните разходи, докато през последните две тримесечия растежът се поддържа от потреблението.
Постигнатото ниво на БВП надвишава значително прогнозите на международните институции, които в голямата си степен очакват покачване за цялата година около 2%. Приблизително толкова е официалната прогноза и на Министерството на финансите, но министър Владислав Горанов вече няколко пъти публично е заявявал, че има предпоставки за по-висок от планирания растеж.
Какво движи растежа
Както и през първото тримесечие, така и сега растежът се движи основно от крайното потребление, подкрепено от по-добрата събираемост на косвените данъци. Сравнително по-ниските цени на горивата продължават да оказват положително влияние върху поведението на потребителите. Най-голям принос обаче оказва подобряването на пазара на труда. Данните на НСИ показаха, че през първото полугодие на тази година работните места са с около 45 хил. повече спрямо същия период на миналата година. И това е статистиката само за наетите на трудов и служебен договор.
"Част от ръста на потреблението трябва да го отдадем на новите работни места. Защото не виждам голямо потребление заради кредитирането", смята Лъчезар Богданов, управляващ съдружник в "Индъстри уоч". А работните места според него се създават благодарение на инвестициите в някои ключови сектори на икономиката – IT, аутсорсинг, автомобилни части. "Потреблението само по себе си не е двигател. То е следствие на доброто развитие в други части на икономиката", казва той и прави връзка с ръста на индустриалното производство, търговията, които създават нови работни места, а хората имат все повече средства, които да харчат.
Данните за промишленото производство показаха, че през юни произведената продукция на предприятията е нараснала с 3.9% на годишна база. Основно този ръст се дължи на преработващата промишленост и отчасти на производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия. Търговията на дребно – друг важен отрасъл в икономиката, също отчита стабилен растеж, който се движи основно от хранителната, текстилната и фармацевтичната индустрия.
Всичко това обаче няма как да се случи, без производителите да имат пазари. А големият и разширяващ се пазар е само навън. През първото полугодие статистиката отчете спад на стойността на износа с 3.2% на годишна база. Той обаче се дължи основно на по-ниските цени на горивата, суровините и металите, търгувани на международните борси. Като количество общият износ на стоки нараства с 5% на годишна база.
Като компонент на БВП износът има отрицателен принос, т.е. през второто тримесечие той отнема 0.2 процентни пункта от растежа. Причината е, че през второто тримесечие на 2016 г. той нараства с 2%, докато вносът – с 2.2%. Като компонент на БВП износът включва и стойността на изнесените услуги, а не само на стоките.
Слаби инвестиции
Лошите новини през това тримесечие идват по линия на инвестициите. За второ тримесечие те потъват, а освен това спадът се задълбочава – 4.5%. Според Десислава Николова това може да се обясни най-вече с по-ниското усвояване на евросредства тази година след ударното разплащане миналата заради последната възможност за усвояване на средства от предишния програмен период. В свой анализ тя посочва, че данните са очаквани, но и притеснителни.
Първото полугодие на тази година показва нагледно, че без участието на държавата и без някакви големи еднократни проекти инвестициите трудно ще започнат да растат бързо. Според Лъчезар Богданов проблемът не е толкова липсата на интерес от чуждестранните инвеститори към България, а липсата на капацитет да усвоим тези инвестиции. "Статистиката вече втора година отчита ръст на заетостта, като за този период са създадени над 100 хил. нови работни места. Ние обаче сме на ръба да свършат качествените хора", смята икономистът. Според него работодателите ще бъдат изправени пред все по-големи проблеми в тази посока и ще трябва да се задоволяват с все по-ниско качество на работната ръка.
Какво да очакваме
"Като цяло до момента икономиката на страната се представя добре и в унисон с очакванията. Растежът през първата половина на годината дори леко надхвърля прогнозите, което пък предоставя буфер за евентуално забавяне през втората половина на годината при възможно задълбочаване на външните шокове", пише Десислава Николова в свой анализ. Според нея за цялата 2016 г. ръстът на БВП ще е от порядъка на 2.7-2.8%, което е съвсем малко под миналогодишното ниво.
Основните рискове пред България продължават да са външни. Военните конфликти в Сирия и Украйна са основен риск – както пряк, така и косвен. "Тези конфликти могат да дръпнат назад основните ни търговски партньори, което неминуемо ще се отрази и върху нас", смята Богданов.
Извън войните негативен ефект за България могат да окажат икономическите проблеми на основни търговски партньори за България като Китай, Турция, петролните държави и бързо развиващите се пазари. "За да се разширява нашият износ, трябва да се разширява капацитетът. А това разширение е свързано с бързо растящите пазари. Ако те започнат да се свиват, това ще е проблем за нас", смята икономистът.
Постигнатото ниво на БВП надвишава значително прогнозите на международните институции, които в голямата си степен очакват покачване за цялата година около 2%. Приблизително толкова е официалната прогноза и на Министерството на финансите, но министър Владислав Горанов вече няколко пъти публично е заявявал, че има предпоставки за по-висок от планирания растеж.
Какво движи растежа
Както и през първото тримесечие, така и сега растежът се движи основно от крайното потребление, подкрепено от по-добрата събираемост на косвените данъци. Сравнително по-ниските цени на горивата продължават да оказват положително влияние върху поведението на потребителите. Най-голям принос обаче оказва подобряването на пазара на труда. Данните на НСИ показаха, че през първото полугодие на тази година работните места са с около 45 хил. повече спрямо същия период на миналата година. И това е статистиката само за наетите на трудов и служебен договор.
"Част от ръста на потреблението трябва да го отдадем на новите работни места. Защото не виждам голямо потребление заради кредитирането", смята Лъчезар Богданов, управляващ съдружник в "Индъстри уоч". А работните места според него се създават благодарение на инвестициите в някои ключови сектори на икономиката – IT, аутсорсинг, автомобилни части. "Потреблението само по себе си не е двигател. То е следствие на доброто развитие в други части на икономиката", казва той и прави връзка с ръста на индустриалното производство, търговията, които създават нови работни места, а хората имат все повече средства, които да харчат.
Данните за промишленото производство показаха, че през юни произведената продукция на предприятията е нараснала с 3.9% на годишна база. Основно този ръст се дължи на преработващата промишленост и отчасти на производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия. Търговията на дребно – друг важен отрасъл в икономиката, също отчита стабилен растеж, който се движи основно от хранителната, текстилната и фармацевтичната индустрия.
Всичко това обаче няма как да се случи, без производителите да имат пазари. А големият и разширяващ се пазар е само навън. През първото полугодие статистиката отчете спад на стойността на износа с 3.2% на годишна база. Той обаче се дължи основно на по-ниските цени на горивата, суровините и металите, търгувани на международните борси. Като количество общият износ на стоки нараства с 5% на годишна база.
Като компонент на БВП износът има отрицателен принос, т.е. през второто тримесечие той отнема 0.2 процентни пункта от растежа. Причината е, че през второто тримесечие на 2016 г. той нараства с 2%, докато вносът – с 2.2%. Като компонент на БВП износът включва и стойността на изнесените услуги, а не само на стоките.
Слаби инвестиции
Лошите новини през това тримесечие идват по линия на инвестициите. За второ тримесечие те потъват, а освен това спадът се задълбочава – 4.5%. Според Десислава Николова това може да се обясни най-вече с по-ниското усвояване на евросредства тази година след ударното разплащане миналата заради последната възможност за усвояване на средства от предишния програмен период. В свой анализ тя посочва, че данните са очаквани, но и притеснителни.
Първото полугодие на тази година показва нагледно, че без участието на държавата и без някакви големи еднократни проекти инвестициите трудно ще започнат да растат бързо. Според Лъчезар Богданов проблемът не е толкова липсата на интерес от чуждестранните инвеститори към България, а липсата на капацитет да усвоим тези инвестиции. "Статистиката вече втора година отчита ръст на заетостта, като за този период са създадени над 100 хил. нови работни места. Ние обаче сме на ръба да свършат качествените хора", смята икономистът. Според него работодателите ще бъдат изправени пред все по-големи проблеми в тази посока и ще трябва да се задоволяват с все по-ниско качество на работната ръка.
Какво да очакваме
"Като цяло до момента икономиката на страната се представя добре и в унисон с очакванията. Растежът през първата половина на годината дори леко надхвърля прогнозите, което пък предоставя буфер за евентуално забавяне през втората половина на годината при възможно задълбочаване на външните шокове", пише Десислава Николова в свой анализ. Според нея за цялата 2016 г. ръстът на БВП ще е от порядъка на 2.7-2.8%, което е съвсем малко под миналогодишното ниво.
Основните рискове пред България продължават да са външни. Военните конфликти в Сирия и Украйна са основен риск – както пряк, така и косвен. "Тези конфликти могат да дръпнат назад основните ни търговски партньори, което неминуемо ще се отрази и върху нас", смята Богданов.
Извън войните негативен ефект за България могат да окажат икономическите проблеми на основни търговски партньори за България като Китай, Турция, петролните държави и бързо развиващите се пазари. "За да се разширява нашият износ, трябва да се разширява капацитетът. А това разширение е свързано с бързо растящите пазари. Ако те започнат да се свиват, това ще е проблем за нас", смята икономистът.
Инфлация през юли
Стоките и услугите са поскъпнали през юли с 1% спрямо предишния месец. В сравнение с юли 2015 г. цените обаче са по-ниски с 0.2%, дефлацията се запазва и от началото на годината е също 0.2%, показват данните на НСИ. Инфлацията се дължи най-вече на поскъпването при стоките и услугите в сектора на развлечението и културата - с 6.3%, следвани от транспорта - с 1.8%, на храните и безалкохолните напитки с 1.7% и на цените в ресторантите и хотелите с 1.2%. Най-много през месеца поевтиняват облеклото и обувките - с 2.2%.
Стоките и услугите са поскъпнали през юли с 1% спрямо предишния месец. В сравнение с юли 2015 г. цените обаче са по-ниски с 0.2%, дефлацията се запазва и от началото на годината е също 0.2%, показват данните на НСИ. Инфлацията се дължи най-вече на поскъпването при стоките и услугите в сектора на развлечението и културата - с 6.3%, следвани от транспорта - с 1.8%, на храните и безалкохолните напитки с 1.7% и на цените в ресторантите и хотелите с 1.2%. Най-много през месеца поевтиняват облеклото и обувките - с 2.2%.
Източник: http://www.capital.bg/
