Българската търговско-промишлена палата публикува резултатите от годишното проучване сред своите членове, което дава информация за това как бизнесът оценява изминалата 2015. Данните показват, че според половината от участниците са налице отрицателни тенденции в бизнес средата. За сравнение през 2014 така са смятали 34% от анкетираните.
Докато през 2014 процентът на деклариралите подобрение на фирменото състояние е дори малко над този на отговорилите отрицателно, то през 2015 негативните оценки са 4 пъти повече от позитивните. Без промяна остава делът на посочилите липса на промяна в състоянието на тяхната фирма – 47%.Как бизнесът оценява предложенията за нормативни промени през 2015?
Най-силно одобрение (средно 77%) сред анкетираните срещат предложенията на бизнеса за премахване на минималните осигурителни доходи и за освобождаване от ДДС на даренията на храни, както и протестите за реформи в енергетиката от лятото на 2015. На противоположния полюс, със силно негативни оценки (средно 76%) са идеите за въвеждане на нови данъци („вредни храни“ и „уикенд“) и за увеличение на платения годишен отпуск. Над половината от анкетираните (57%) оценяват негативно увеличението на минималната работна заплата. Над 60% неодобрение получават и част от промените в системата за социално осигуряване като изравняването на пенсионната възраст на мъжете и жените и т.нар. „право на избор“ между НОИ и УПФ.Всяка година бизнесът оценява и работата на институциите. През 2015 за първи път в списъка на оценяваните институции са включени и няколко регулатора: Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ).Спрямо 2014:
- Оценките за дейността на Народното събрание запазват пропорциите си – и през двете години одобрението е 10%,;
- Оценката за правителството през 2015 почти се изравнява с тази за кабинета „Орешарски“ през 2014 (15-18% одобрение и над 60% неодобрение);
- Налице е сериозен спад в доверието към Президента на РБ – през 2014 положителните оценки за неговата дейност са били 27%, като пропорционално нараства процентът на недоверие (от 67 през 2014 на 73 през 2015);
- Сериозно нараства процентът на одобрение на дейността на българските евродепутати, за сметка на отговорилите „не мога да преценя“. Това е своеобразен индикатор за увеличаване на информираността за работата на българските представители в ЕП. В същото време, се запазва процентът на неодобрение – 37% през 2015 при 39% през 2014.
През 2015 бизнесът отчита увеличаване (спрямо 2014) на престъпността (67% през 2015 спрямо 44% през 2014), корупцията (70%/60%), регулаторната тежест (53%/32%) и достъпът до кредити (30%/16%).
Прави впечатление, че и през тази, и през миналата година нито един от участвалите в анкетата не е посочил намаление на корупцията, докато за престъпността през 2014 отчелите намаление са 5%, а през настоящата година този процент е нула.През 2015 анкетираните отчитат сравнително висок ръст на продажбите/оборотите и на обемите на производство, изпреварващо с по над 10% резултатите от миналогодишното изследване.
Най-силно одобрение (средно 77%) сред анкетираните срещат предложенията на бизнеса за премахване на минималните осигурителни доходи и за освобождаване от ДДС на даренията на храни, както и протестите за реформи в енергетиката от лятото на 2015. На противоположния полюс, със силно негативни оценки (средно 76%) са идеите за въвеждане на нови данъци („вредни храни“ и „уикенд“) и за увеличение на платения годишен отпуск. Над половината от анкетираните (57%) оценяват негативно увеличението на минималната работна заплата. Над 60% неодобрение получават и част от промените в системата за социално осигуряване като изравняването на пенсионната възраст на мъжете и жените и т.нар. „право на избор“ между НОИ и УПФ.Всяка година бизнесът оценява и работата на институциите. През 2015 за първи път в списъка на оценяваните институции са включени и няколко регулатора: Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ).Спрямо 2014:
- Оценките за дейността на Народното събрание запазват пропорциите си – и през двете години одобрението е 10%,;
- Оценката за правителството през 2015 почти се изравнява с тази за кабинета „Орешарски“ през 2014 (15-18% одобрение и над 60% неодобрение);
- Налице е сериозен спад в доверието към Президента на РБ – през 2014 положителните оценки за неговата дейност са били 27%, като пропорционално нараства процентът на недоверие (от 67 през 2014 на 73 през 2015);
- Сериозно нараства процентът на одобрение на дейността на българските евродепутати, за сметка на отговорилите „не мога да преценя“. Това е своеобразен индикатор за увеличаване на информираността за работата на българските представители в ЕП. В същото време, се запазва процентът на неодобрение – 37% през 2015 при 39% през 2014.
През 2015 бизнесът отчита увеличаване (спрямо 2014) на престъпността (67% през 2015 спрямо 44% през 2014), корупцията (70%/60%), регулаторната тежест (53%/32%) и достъпът до кредити (30%/16%).
Прави впечатление, че и през тази, и през миналата година нито един от участвалите в анкетата не е посочил намаление на корупцията, докато за престъпността през 2014 отчелите намаление са 5%, а през настоящата година този процент е нула.През 2015 анкетираните отчитат сравнително висок ръст на продажбите/оборотите и на обемите на производство, изпреварващо с по над 10% резултатите от миналогодишното изследване.
През 2015 се променят и инвестиционните приоритети на бизнеса:
Спрямо 2014 нараства кредитната задлъжнялост (към финансови институции) и сериозно намаляват задълженията към контрагенти, към бюджета и към персонала.
През настоящата година, спрямо миналата, се подобрява събираемостта на просрочените вземания от контрагенти, от административни структури (държавни и общински) и от предприятия с преобладаващо държавно и/или общинско участие.
От БСК отчитат като положителна тенденция отчетеното намаление на просрочените несъбрани вземания от контрагенти и относително запазване на средния срок на просрочие – просрочените с повече от 6 месеца вземания през 2015 са 75% от всички, а през 2014 – 74%. Прави впечатление, обаче, удвояването на вземанията, просрочени с повече от една година, за сметка на тези със срок на просрочие между 6 и 12 месеца.
По отношение на работната ръка се запазват тенденциите на сериозен дефицит на тесни специалисти и изпълнителски състав, за сметка най-вече на нискоквалифицираните общи работници.
еconomy.bg