Експресната оценка за БВП за третото тримесечие на 2013 г. потвърди нашите очаквания, че раздвижването в еврозоната от второто тримесечие най-вероятно ще се усети в България през трето тримесечие на годината. При коментара си върху данните за второто тримесечие за България и останалата част от ЕС прогнозирахме, че загърбването на поредната рецесия в еврозоната (а и целия ЕС) през второто тримесечие би

трябвало да повлияе положително на българския износ за другите страни членки на ЕС през следващото тримесечие, тъй като българската икономика следва икономическите процеси в еврозоната с около едно тримесечие закъснение.

Наистина, това, което виждаме от данните за външната търговия, е рязък ръст на износа за ЕС през периода юли-септември - с 14,4% на годишна база. На фона на свиване на износа за трети страни, повишените продажбите в останалата част от ЕС са били единствената причина за ръста на износа на България през този период.

Износно-ориентираният растеж през третото тримесечие се потвърждава и от останалите (сезонно изгладени) оценки за компонентите на БВП. Данните за индивидуалното потребление показват продължаващо свиване на потреблението за трето поредно тримесечие (на годишна база). Единствено потреблението на правителството (колективното потребление) все още расте заради по-високите разходи на държавата тази година. Тази тенденция обаче не би могла да бъде устойчив и дългосрочен източник на икономически растеж поради няколко прости причини:

1/ ресурсът на държавата първо се изземва от гражданите и фирмите. Т.е. сумата, която държавата потребява, всъщност не се потребява от същите тези граждани и фирми.

2/ фискалният мултипликатор на бюджетните разходи е под единица за България, според неотдавнашно изследване на БНБ[1], което ще рече, че един лев разход на правителството води до по-малко от 1 лев принос към БВП.

3/ колективното потребление е едва около 1/10 (грубо) от индивидуалното потребление

Все пак, на фона на свиващо се потребление, продължаващият лек ръст на инвестициите (брутокапиталообразуване), макар и забавящ се до 1,2% на годишна база през третото тримесечие, е добре дошъл. Тук, разбира се, трябва да се отчита и ниската база от третото тримесечие на 2012 г., когато инвестициите се свиха на годишна база, а и като цяло ниската база заради кризисните години, т.е. постоянния им спад до 2011 и минималния ръст от 0,8% през 2012 г.

От страна на предлагането се вижда, че сред трите сектора на икономиката селското стопанство е успяло да отбележи най-висок ръст на годишна база през третото тримесечие, с 3,4%. Секторът е в експанзия от второто полугодие на 2011 г., която засега не дава признаци да затихва. Растежът на селското стопанство като цяло е в унисон с нашите по-ранни очаквания, че заради нуждата от първоначалното натрупване на ресурс през първите години на членството (от ЕС и националния бюджет по линия на ОСП), положителните ефекти върху производството ще се усетят с известно закъснение. Тази година растежът в земеделието е допълнително подпомогнат от като цяло добрите метеорологични условия, които доведоха до високи добиви на зърнени храни. Индустрията и услугите ускоряват своя растеж през третото тримесечие (до 0,8% и 1% съответно), което може да се обясни с тласъка върху индустрията от ръста на износа и добрия летен туристически сезон.

Въпреки че националната статистика в експресните си оценки не предоставя обобщени данни за първите три тримесечия, една груба сметка на база на традиционните дялове на всяко тримесечие в крайния годишен БВП (които са доста стабилни за последните години) показва, че растежът е бил около 0,4% за първите 9 месеца. Като цяло за годината може да се очаква икономически растеж в рамките на 0,4-0,6%, стига Европа да не загуби мощ и да продължи да расте, макар и с ниски темпове. Според данните за ЕС-28 за третото тримесечие, БВП на Съюза е нараснал на годишна база за първи път от няколко тримесечия, макар и ръстът спрямо предходното тримесечие да бележи леко забавяне до 0,2% (след 0,3% през второто тримесечие).

Въпреки че рискът от отрицателен растеж на икономиката тази година вече изглежда много вероятно да не се материализира след публикуването на последните данни, трябва да се отчита, че растеж от порядъка на 0,4-0,6% за 2013 г. би представлявал по-нататъшно забавяне на икономиката на България и приближаването ѝ до „точката на замръзване”. Все пак за 2014 г. масово се очаква засилване на европейската икономика, което, ако се сбъдне, би изтеглило и българската и би довело до един малко по-осезаем ръст от над 1% у нас. Политическата криза у дома, обаче, остава основен рисков фактор за растежа на страната - ако социалното напрежение не затихне или се усили, това неминуемо ще продължи да плаши потенциалните и съществуващи инвеститори в страната и ще подхранва консервативното поведение на потребителите, което наблюдаваме тази година.

Автор: Десислава Николова, Институт за пазарна икономика