Към 2050 в страната ще живеят едва 5.6 млн. души, сочи доклад на Берлинския институт за население и развитие

България претърпява необичайно бърза демографска трансформация. Не само, че българките имат по-малко деца, като всички други европейки, но и здравната система в толкова лошо състояние, че България има втората най-ниска продължителност на живота в Европа след Литва. Средно българите живеят 74,7 години. Това се посочва в анализ на Берлинския институт за население и развитие.

През първите 10 години от членството си в ЕС България загуби 4,4 % от населението си заради повече смъртни случаи, отколкото раждания. Това е повече от всяка друга страна в ЕС.

В допълнение хиляди граждани емигрират всяка година в търсене на по-добър живот. Това са най-вече жителите на по-бедните северни части на страната. Тъй като много от тях са млади хора, намаляването и застаряването на населението се засилват още повече.

България вече е 5-тата най-застаряваща нация в ЕС със средна възраст от 43,6 години. Прогнозите са, че в резултат на тези демографски развития, през 2050-та населението ще бъде едва 5,6 милиона души. Това е с 1,5 милиона по-малко, отколкото днес. В такъв случай ще има само 1,5 работещи за всеки човек над 64 годишна възраст. В момента този брой все още е 3 към 1. Тези данни сочат, че застаряването в България ще бъде още по-ясно изразено, отколкото в Германия, която в момента е първенец по средна възраст за ЕС. Освен това, България ще бъде по-сериозно засегната, отколкото Германия, защото населението на последната има по-голяма финансова сигурност на старини. Ситуацията е съвсем различна в България, където 46% от жителите са заплашени от бедност на старини.

Предвид тези развития е изключително наложително да се стопи разликата в богатството с другите европейски страни. Ключово значение има продуктивността или средностатистическата производителност на работещите. Смята се, че продуктивността ще трябва да се увеличава с по 4% годишно, за да може България да достигне средните нива на БВП на ЕС през 2040. Между 2010-та и 2015-та продуктивността е растяла само с 2,5% годишно.

За да се насърчи продуктивността в бъдеще, българската икономика трябва да бъде модернизирана. В момента страната произвежда по-прости продукти, които са в дъното на класацията за добавена стойност. Няма друга страна от ЕС, в която делът на експорта на високотехнологични продукти да е толкова нисък, колкото в България. Заради лоша инфраструктура и голяма корупция, България има малка притегателна сила за чуждестранни инвеститори, които са важни за структурната трансформация на икономиката.

Образованието като ключов проблем 
За да вдигне продуктивността си на желаното ниво, България ще трябва да вземе мерки, за да гарантира, че населението може да посрещне нуждите на пазара на труда. Компаниите, които искат да създават и изработват комплексни продукти, се нуждаят от квалифицирани и опитни служители, като напр. мениджъри, инженери и компютърни специалисти. България има твърде малко такива. Това е така, тъй като образователната система едвам успява да предоставя най-основни умения и познания на учениците. На международното изследване PISA през 2015-та се оказа, че 40% от 15-годишните българчета не могат да четат и осмислят прости текстове, да решават лесни аритметични задачи, както и да проумеят най-базовите научни концепции.

Все още няма сътрудничество между работодатели, политици и образователни институции, когато стане въпрос за формиране на учебните програми. Освен това занятията в училище не са достатъчно практически ориентирани.

По подобен начин висшето образование допринася малко за модернизацията на икономиката. Не само, че качеството на научните изследвания и преподаването, е по-лошо, отколкото в другите страни на ЕС, но и студентите често избират специалности, за които има по-малко търсене, като например хуманитарните. Затова голям брой завършващи висше образование работят професии, които са под нивото на професионалната им квалификация. В Националната си стратегия за развитие на висшето образование България се опитва да насърчи студентите да се ориентират към професии с бъдеще, като инженерство, биотехнологии и компютърни технологии.

Уменията на настоящата работна сила трябва да се развият чрез допълнително обучение. Голямата нужда се вижда от европейското проучване, което показва, че две трети от българите между 25 и 64-годишна възраст не знаят как да ползват правилно компютрите и интернет. Всеки месец едва 2% от работоспособното население се регистрира за участие в преквалифиционни курсове, за сравение делът им в ЕС е средно 11%.

Друга потенциална възможност за преодоляване на демографската трансформация може да бъде търсена сред тези, които нито работят, нито търсят работа. Близо една четвърт от населението между 25 и 64 принадлежи на този „тих“ резерв. Много жени не работят заради семейни ангажименти. В България има и още една специална причина. Страната предлага най-дългият отпуск по майчинство в света – цели 410 дена. По време на този период жените получават 90% от заплатата си. Майките и бащите могат да отсъстват 320 дена заради родителските си задължения от работа. Поради тази причина много жени напускат пазара на труда за години. В същото време тези, които принадлежат към поколението на бабите, често се пенсионират преди пенсионната възраст, за да помагат при гледането на внуците си или по-стари семейни членове.

Делът на ромите, които стъпват за първи път на пазара на труда, е около 19%. Доколко добре или зле ще бъде интегрирано това малцинство, може да е много важно за бъдещето на страната.

/economy.bg