Работи ли Агенцията по заетостта

  • Wednesday, 27 July 2016 00:00

Бюрата по труда рядко са успешен посредник между бизнеса и хората, които търсят работa

Ако в даден момент в държавните бюра по труда има N на брой подадени позиции за заемане и над десет пъти повече регистрирани безработни, логично е скоро да намалее броят и на едните, и на другите. На практика обаче не се оказва точно така. Когато връзката работодател - безработен минава през структурите на Агенцията по заетостта, резултатът често е като в играта на счупен телефон, но без забавната част. Спомняте си я: един пошушва някаква дума на друг, той я предава на трети и така докато последният изрече на глас това, което е чул - обикновено съвсем различна дума от първоначалната.

В случая в единия край са компаниите, които очакват, че при толкова много регистрирани безработни лесно ще могат да получат адекватни предложения за наемане на работа. В другия край пък са хора, които много често са се регистрирали само за да вземат помощите си.

На служителите на Агенцията по заетостта, които са по средата, трудно им се удава да бъдат ефективен посредник между предлагащите и търсещи работа. А зад всички стои сбъркана държавна система за социално подпомагане, която рядко успява да стимулира хората да се върнат на работа, въпреки че за мерки на пазара на труда се изсипват стотици милиони.

Картината не е черно-бяла. Бюрата по труда, които са в структурата на Агенцията по заетостта, са важен фактор в малките населени места и за хората със затруднен достъп до интернет. Полза от тях имат и компаниите, които имат нужда от ниско квалифициран персонал, както и изпълняващите европроекти (с всичките плюсове и минуси). Че системата има нужда от ъпгрейд, се признава и от самото социално министерство, под чиято шапка е агенцията.

Търси се работа, но не тази 

В момента в държавните бюра по труда има заявени около 22 хил. свободни работни места и 280 хил. търсещи работа, показва справка в сайта на институцията. Това означава, че осреднено за една позиция би трябвало да се борят 13 души. Дори предложението на работодателя да не е особено привлекателно, той би очаквал да получи поне едно обаждане. На практика нещата стоят по-различно. "За последната година са ни изпратили двама души, а ние постоянно търсим хора. И в момента имаме десет заявени позиции, и то без изисквания за квалификация", казва управителят на ловешката шивашка компания "Крис фешън индъстрийс" Радина Банкова.

Освен че са доста под нужния брой хората, които бюрата предлагат на бизнеса, са много често и неподходящи за обявената работна позиция и причината основно е в липсата предварителен подбор. И тук не става дума за проблем с търсената квалификацията, а за обичайния стил на посредничеството и пренебрегването на очевидни несъответствия.

"Последният път, когато се опитвахме да намерим 30-35 души през Агенцията по заетостта в София, ни изпратиха трима и от тях не наехме нито един", казва Владислав Симов, един от създателите и собствениците на платформата за професионално почистване "Доместина". "Едната жена беше в напреднала бременност, а работата при нас е тежка и тя сама се отказа. На другите не им допадна работното време, т.е. те не са знаели основните параметри на работата", обясни той.

От агенцията уверяват, че една от задачите им е именно да правят адекватен подбор на кандидатите. Но ако го правят по грешни критерии, функцията на бюрата като посредник в голяма степен се обезсмисля и резултатът е "игра на късмета" за работодателя. "Успеваемостта ни при интервюта е между 1 и 3%. Сметнете колко души трябва да интервюирам, за да подбера достатъчно работници. В момента търсим 60 души", казва Симов. По думите му ролята на бюрата се изчерпва с това да дадат на желаещите телефона на компанията, когато тя обяви свободни позиции.
Агенцията по заетостта възразява с твърдението, че според резултатите от провеждани по електронен път анкети сред работодатели преобладава броят на тези, които изразяват задоволство от предоставяните от бюрата по труда услуги.

Според населеното място

Разочарованието на работодателите от трудовото посредничество на държавата в големите градове донякъде има своето обяснение - безработицата там е най-ниска, а свободните работни позиции са най-много. Това предопределя и разминаването между търсещи и предлагащи. Има и още една особеност - за помощ от държавата за намиране на работа обикновено се обръщат хора с ниска квалификация или пък в предпенсионна възраст. Малкото висшисти (10.5% от всички регистрирани в бюрата по труда - виж графиката) са най-търсената, а също и най-динамичната група, която често сменя състоянието си от безработица в заетост и обратно, твърдят от Агенцията по заетостта.

Средно на месец с помощта на бюрата по труда работа започват между 17 и 20 хил. души, като броят зависи от сезона, от наличието на програми и мерки за обучение и заетост и най-вече от икономическото състояние на местния пазар на труда. Голяма част от бюрата са в общини, където почти няма бизнес, а мнозинството от търсещите работа са с ниско или без образование, без квалификация и с ниска мотивация за работа. В тези условия структурите на Агенцията по заетостта са важен инструмент за наемане на хора на работа, предимно от компаниите, търсещи неквалифицирани работници. "Бюрата по труда обикновено генерират крупна заетост. Не знам доколко това би могло да се случи при пазарни условия", казва Явор Алексиев от Института за пазарна икономика. По думите му в големия град те са места основно за получаване на обезщетения за безработица. В малките селища обаче функцията им на посредник е реална.

Веригата "Фантастико" например е ползвала услугите на Агенцията по заетостта в София, но от 4-5 години нямат назначен човек по този канал. Извън София е различно, коментираха пред "Капитал" от компанията – миналия месец са назначили служители в Перник чрез местното бюро по труда. Веригата използва всички възможни съвременни канали – обяви на сайтовете за работа, плакати и листовки, възможности за директно кандидатстване на сайта на компанията, стимулиране на служителите сами да препоръчват работата на свои близки и познати, партньорство с посреднически фирми за подбор на персонал за определени позиции и т.н.

От "Доместина" също са с добри впечатления от съдействието на служителите на Агенцията по заетостта в Перник. "Работят изненадващо добре на фона на досегашния ни опит, което е доказателство, че ако има добри предпоставки, бюрата по труда могат да са ефективни", казва Симов.

В същото време за бизнесите, които се нуждаят от квалифицирани кадри, разликата между столица и провинция практически не съществува. Така е в интензивно растящия сектор на производството на автомобилни части, за който бюрата по труда са непознат инструмент. Германската Behr-Hella Thermocontrol (BHTC), която има завод в индустриалната зона "Божурище" до София дори не е правила опити да ползва услугите им. Това важи почти за целия машиностроителния бранш. "В бюрата се регистрират хора без квалификация или с различна от тази, която търсим. Затова и използваме други канали, като в малките градове това най-често става чрез близки и познати, а напоследък и чрез "преливане" от едно предприятие в друго", казва председателят на машиностроителната камара Илия Келешев. В мебелната индустрия ситуацията е подобна. "Проблемът при нас е по-скоро липсата на професионално подготвени кадри, а бюрата по труда не разполагат с такива", посочиха от Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост.

Не труд, а социална помощ

От Агенцията по заетостта потвърждават, че голяма част от безработните ползват услугите на бюрата по труда за достъп до други социални придобивки – енергийни помощи, детски надбавки, здравно осигуряване и т.н.

"Малко или много бюрата по труда първо съществуват като вид социална функция и посредством тях се провежда вид социална политика", смята Явор Алексиев. Според него проблемът идва от самата система на помощите за безработица. Те са една и съща сума, независимо колко време се получават и са около 81.6% от нетната заплата. Тоест, ако един безработен се върне на работа със същото ниво на заплащане, което е получавал, преди да я загуби, той ще взима 18.4% повече в сравнение с това, което е получавал, докато си е стоял вкъщи.

"Липсва рационален стимул този човек да се върне на работа, докато получава обезщетения за безработица. В повечето държави срокът за получаването им е по-дълъг от 12 месеца (колкото е в България), но размерът им е регресивен", казва експертът от ИПИ. По думите му, докато държавата провежда активна политика на пазара на труда, ще има нужда от бюра по труда - друг е въпросът дали те трябва да са толкова много като брой.

В страната има общо 107 бюра по труда и 145 филиала. Общо щатните бройки в Агенцията по заетостта са 2400, но и според агенцията, и според социалното министерство хората дори не стигат. Нуждата от повече служители обаче говори за придържане към бюрократичен подход, а не към оптимизиране на държавните услуги на пазара на труда.

Как да се промени

Реална реформа в това отношение би била електронизацията на услугите. Това е и едно от исканията на бизнеса към агенцията. "Една от препоръките в докладите на ЕК всяка година е да се оптимизира структурата на публичните служби по заетост, да започнат да предлагат повече онлайн услуги. В тази посока се работи, но явно не достатъчно бързо", коментира Хасан Адемов, председател на социалната комисия към парламента и бивш социален министър.

Владислав Симов има още една препоръка - регистрираните в бюрата да имат досиета, в които бившите работодатели да вписват впечатленията си. Така всеки следващ ще може да прецени дали този човек е подходящ за него или не и освен това ще се създаде условие за конкуренция между работниците. "Сега и да уволня някого за лоша дисциплина, за него няма значение", твърди Симов, според когото това се дължи на липсата на инструмент, който да накара хората да бъдат отговорни към работата си, когато става въпрос за нискоквалифициран персонал.

Новият социален министър Зорница Русинова също има изисквания към работата на агенцията. "В последните няколко години основният фокус в работата й беше регистрираните безработни. Това ще остане приоритет, но някак си на заден план досега оставаше активната работа на агенцията като реален посредник на пазара на труда, конкурирането й с частните посредници и по-засилена работа с работодателите."

Русинова уверява, че сега фокусът ще се измести към решаване на проблемите на пазара на труда на регионален принцип с идея да има повече индивидуален поход спрямо спецификите на съответния бизнес и населено място. "На областно ниво има областни комисии по заетост, които се занимават с темите на пазара на труда. В тях членуват областният управител, общините, представители на други министерства, но най-вече работодатели, синдикати и представители на Агенция по заетостта. На тях ще им вменим задължение - с промени в Закона за насърчаване на заетостта, на всеки 6 месеца да правят т. нар. краткосрочни прогнози какви са нуждите от работна ръка за конкретния регион и конкретните бизнеси. Тогава ще има много по-голям ефект от всички мерки и политики, които се изпълняват през Националния план за действие и през ОП РЧР", смята министърът.

Дали тази амбиция ще се превърне в реалност и дали ще мотивира работещите в бюрата по труда да станат истински посредници между търсещи и предлагащи работа, е твърде рано да се каже.

Движение в кръг на милионите за заетост

Не е широко известен фактът, че България е в челото на ЕС по активност на държавата на пазара на труда. Но не бързайте с изводите. Става въпрос за дела на средствата за субсидирана заетост в общите разходи за политиките в тази област.

Агенцията по заетостта управлява стотици милиони годишно. От една страна, тя разпределя парите, които се отпускат от държавния бюджет по различни мерки и програми за насърчаване на заетостта. През последните години това са по около 70-80 млн. лв. (виж графиката).

От друга страна, институцията усвоява и немалка част от средствата по Оперативна програма Развитие на човешките ресурси (ОП РЧР). В периода 2013 - 2016 г. е изплатила над 640 млн. лв. по различни схеми, финансирани с европейски пари (виж графиките). Докато някои работодатели се радват на възможността да участват с различни европроекти, според други това превръща служителите в бюрата по труда в борсови агенти. И вместо да се опитват да осигурят работа, така че безработните да не използват максималния срок на обезщетението, служителите ги "запазват" за европрограмите. На практика "продават" регистрираните по различни програми, за да оправдаят съществуването си като институция, която участва в тях, смятат в Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил.

Още по-спорно се изразходват държавните пари. Изследване на социалното министерство за ефекта от активната политика на пазара на труда, финансирана със средства от държавния бюджет, показва, че половината от хората, които са работели по програми за субсидирана заетост през 2013 г., остават без работа след края на проекта. Бизнесът също не отчита подобряване с трайни параметри в наемането на работна сила.

Според социалния министър Зорница Русинова идеята оттук нататък е субисидираната заетост да бъде насочвана основно към дълготрайно безработните заради риска да загубят трудовите си умения. "През последните 5-6 години благодарение на европейските средства ръстът на безработицата се е задържал средно около 2%. Мерките не включват само субсидирана заетост, а и квалификация, инициативност за предприемачество и т.н. Субсидираната заетост е не повече от 20 - 30% от портфейла на всички средства, които се изразходват за мерки и програми за подобряване на пазара на труда", уточнява Русинова.

Според Хасан Адемов обаче мерките за субсидирана заетост са насочени основно към безработни без квалификация, а би трябвало да са с фокус към друг сегмент – заварчици, монтьори, шофьори и други търсени квалификации, с каквито няма достатъчно кадри. Друг липсващ момент според него е да се стимулират мерки, които да подпомогнат транспорта на работници от малки населени места към по-големи, защото най-много са безработните с ниска квалификация в малките населени места, а бизнесът е концентриран в градовете. "Очакванията на хората са да има изнесени работни места. Българинът държи моят дом да е моята крепост, но пазарът на труда вече е различен", казва Адемов.

От социалното министерство твърдят, че вече работят и върху подобен проект. Какъв ще е резултатът най-вероятно ще отчете следващ министър в някое друго правителство.

/capital.bg

.