След новините за излизането на Великобритания от ЕС, на хоризонта идват нови притеснителни новини от Италия.
Няколко банки в Италия, сред които и най-старата банка в света - Banca Monte die Paschi di Siena, са застрашени от фалит. Заплахата идва от там, че в балансите им са натрупани лоши кредити от над 360 млрд. евро, което е една трета от всичките проблемни кредити в еврозоната. Изплащането на почти всеки пети кредит в Италия е под опасност, като пълният мащаб на необслужваните кредити всъщност е още по-голям. Само Banca Monte die Paschi di Siena има 24 млрд. евро застрашени кредити.
Същевременно Международният валутен фонд (МВФ) притиска италианското правителство за спешно саниране на разклатените банки. Отговорът на Италия е, че на страната трябва да бъде помогнато, като отново ЕС трябва да се намеси, за да спаси банките с парите на данъкоплатците. Новоприетата директива на ЕС относно възстановяването на кредитните институции обаче еднозначно предвижда, че отговорни за това на първо място са самите акционери и вложители в банките. Поради това сега пред Брюксел стои дилемата дали да спази директивата, като не окаже помощ, или да се отклони от нея предвид сериозните проблеми на Италия и Португалия с бюджетния дефицит.
Всичко това може да има сериозни последици за износителите към Италия, в случай че техните клиенти там загубят финансирането си и тръгнат към фалит. Броят на фалиралите италиански компании е нараснал с 50% в периода 2011-2015 г., а едва през 2015 г. икономиката регистрира ръст, който обаче е доста лабилен поради отслабената конкурентноспособност в последните години. Надеждите, че дадените на компаниите кредити ще бъдат върнати в резултат на подобреното им икономическо положение, са съмнителни. Към това трябва да се добави и всеизвестното поведение при плащане на италианските търговски партньори, при които забавяния от порядъка на 3 месеца или повече не са рядкост.
Как да се реагира? За съжаление фалитите на фирми са само върха на айсберга. Италианското право затруднява много постигането на успех при неплатежоспособност на търговския партньор. Затова е важно да се имат предвид някои правни аспекти, като например трудното за договаряне право на задържане на собствеността върху стоката до плащането, или проблемите при започване на процедурата за неплатежоспособност – искането за нея трябва да бъде подадено от представител на място.
Един кратък поглед върху сложните правила показва, че е задължително да се подсигурим предварително. Абсолютно необходимо в условията на актуалната криза е да имаме икономическа справка за фирмата-контрагент. А ако текущите търговски отношения с дадена компания покажат първите признаци на забавени плащания, може да бъде от ползa прехвърлянето на вземането към фирми за събирания на вземания, които са най-добре запознати с положението в страната и с правната регулация там.
/bgtextiles.org
