В България не достигат 400 хил. души работна ръка
Доходите от труд в България може да достигнат 50 на сто от европейските към 2030 година. Това показват резултатите от последния доклад на Института за икономически изследвания при БАН.
Годишният доход за семейство с двама работещи на пълен работен ден и две деца - 2001 година у нас е бил 19 пъти по-нисък по данни на Евростат. През 2014 година доходът от труд за същия вид семейство е вече 6,2 пъти по-нисък. У нас нарастването е с близо два пъти, в ЕС - то е само 15 %", заяви проф.д-р Искра Белева.
Икономистите от БАН са изследвали и влиянието на емиграцията върху пазара на труда в България.
Проблемът се крие в устойчивостта на емиграцията, тъй като тя изтощава трудовите ресурси на страната. Най-много млади хора са напуснали страната, а само в две възрастови групи (35 -39 г. и 60 -64 г.) има прираст на населението. Това показва, че работната сила в България застарява, посочи още Белева.
По думите ѝ трябва да се работи активно за компенсиране на трудовите ресурси. Една от важните мерки е половин милион българи, които изобщо не фигурират на пазара на труда – нито работят, нито са регистрирани в бюрата по труда, да се привлекат по някакъв начин да започнат работа.
В доклада си икономистите посочват още, че недостигът на кадри у нас е около 400 хил. души. А причината се крие в ниските доходи. Затова икономистите препоръчват повишаване привлекателността на родния трудов пазар чрез по-гъвкави форми за включване в заетостта на българските мигранти.
Според икономистите парите от емиграцията не помагат на развитието на местната икономика, тъй като много малко от хората ги използват за бизнес. Най-много пари отиват в Севрозападния регион, както и Централна България.
На регионално ниво връзката между емиграционните нагласи и развитието на регионите ще продължи да насърчава мобилността на работна сила особено от региони с неблагоприятна икономическа среда.
Докладът показва още, че България е парадоксална страна по отношение на аграрната си политика. Една от причините е уедряването на стопанствата. Оказва се, че средният им размер у нас е 6240 дка, като по този показател задминаваме дори САЩ - държавата с най-добре развито селско стопанство в света. Там стойността е малко над 5000 дка.
Вторият парадокс е, че у нас се развива монокултурно земеделие с основен продукт зърното, при положение, че това не би трябвало да е характерно за нашия регион.
Особено притеснителен е третият парадокс, според който у нас масово се внасят селскостопански стоки. През миналата година например едва 7% от ябълките в магазините са били български. А дори с основен продукт на производство зърното, хлябът у нас са прави основно от хлебопекарни смеси и замразени миксове.
Според доклада през последните години сбърканият модел в земеделието е лишил икономиката от поне 10 млн. лева добавена стойност и от половин милион работни места.
/economic.bg
