В Националия исторически музей бе представено богатството на българските шевици в изложбата „Претвореното сътворено”. За пръв път посетителите могат да видят възстановка на т. нар. сокаено забраждане.

Костюмите са изработени от Антония Велева през 80-те години на миналия век и са резултат от проучвания на етнографската литература, теренни наблюдения по събори и фестивали, картините на Феликс Каниц и Иван Мърквичка. Научен консултант при претворяването на женските носии от различни етнографски области е професор Мария Велева.

Показани са елементи от двупрестилченото, сукманеното и саяното женско облекло от Плевенско, Софийско, Старозагорско, Североизточна България, Родопите, Банско, Гоце Делчев и др.

Сокаят е накит за глава, характерен за омъжените жени в Габровско, Трявна, Велико Търново, Севлиево и Килифарево. Корените на сокаеното забраждане, според някои изследователи, се крият в царските и болярските костюми на Второто българско царство, откъдето са пренесени сред народа и се предават през вековете. Металните накити (кръжило, пелешки, обеци) се дават от свекъра на невестата. Колкото е по-заможно семейството на младоженеца, толкова стойността на кръжилото и металните декорации е по-висока. Показани са оригинални писани и тъкани краища от сокаени кърпи.

БГНЕС/ЛЮБОМИР СПИРОВ

/fashion.bg