Състоянието на фирмите в България през изтичащата 2016 г. се е подобрило. Това е един от изводите в годишното проучване „2016 г. през погледа на бизнеса”, представено от  Българската стопанска камара (БСК). Изследването е направено на база онлайн проучване сред 715 предприятия, в периода 10 ноември – 15 декември 2016 г.

Докато през 2015 г. процентът на деклариралите подобрение на фирменото състояние е едва 12%, то през 2016 г. позитивна оценка дава всеки трети анкетиран. Все още, обаче, остава висок делът (35 %) на фирмите с влошаващи се показатели, посочват от БСК.

Спрямо миналогодишното изследване слабо се подобрява и оценката на анкетираните за бизнес климата. Въпреки това, отново според почти половината от участниците в тазгодишната анкета са налице отрицателни тенденции в бизнес средата. Едва една десета от анкетираните виждат подобрение в бизнес климата през двете последователни години.

Най-силно одобрение (средно 71,5%) срещат предложенията за премахване на минималните осигурителни доходи и за прекратяване на практиката за сливане на почивните дни по време на национални и официални празници. С висока подкрепа (66%) се ползва и идеята минималната работна заплата да се определя на база ясна методика, основана на обективни критерии.

На противоположния полюс, със силно негативни оценки (средно 86%) са идеите за въвеждане на изключителни правомощия на адвокатите чрез проекта за промени в Закона за адвокатурата.

Бизнесът се колебае по отношение ускореното приемане на България в Еврозоната.

И през 2016 г. най-високо е оценена работата на данъчната администрация и на местната власт (средно около 40%).

Запазва се изключително ниската степен на доверие към съдебната власт, Президента на РБ и Министерския съвет, но шампион по неодобрение през тази година е Народното събрание, чиято работа не одобряват 75% от анкетираните. По този начин за първи път парламентът изпреварва съдебната власт в негативната класация.

Спрямо 2015 г.:

• Одобрението за дейността на Народното събрание намалява от 10 на 8%;
• Увеличават се позитивните оценки за правителството от 13% през 2015 г. на 22% през 2016 г.;
• Доверието към Президента на РБ остава непроменено спрямо 2015 г. – 17%;
• Сериозно спада процентът на одобрение на дейността на българските евродепутати – от 20% през 2015  г. на 5% през 2016 г. Запазва се, обаче, огромният дял на анкетираните, които се затрудняват да преценят качеството на работа на българските представители в Европейския парламент, което вероятно се дължи на ниска информираност.

Според оценките на бизнеса, и през 2016 г. остават изключително високи нивата на корупция (46%), престъпност (42%), сива икономика (45%) и регулаторна тежест (55%). Спрямо 2015 г., обаче, е налице известна степен на застой, като намалява делът на отчелите ръст по тези показатели и почти дойно се увеличава делът на отговорилите „без промяна“.

Слабо се подобрява достъпът до кредитиране през 2016 г. (26%) спрямо 2015 г. (20%), но по-голямата част от анкетираните посочват, че не е настъпила промяна по този показател.

Силно притеснителни са данните за достъпа до правосъдие, като едва 9% от анкетираните посочват известно подобрение в това отношение, но над 60% са на мнение, че промяна липсва, а според 12% от участниците в допитването дори има влошаване.

През 2016 г. спрямо 2015 г. е по-голям делът на фирмите, отчели намаление на обемите на производство и продажби/обороти, и сравнително се запазва делът на деклариралите увеличение на тези показатели.

Достъпът до външни пазари остава относително непроменен през 2016 спрямо 2015 г.

Отчитат се негативни тенденции по отношение на работните места, като всеки трети анкетиран е декларирал, че през годината е намалил броя на работниците си. Това, обаче, е за сметка на работните заплати, тъй като над 40% от участниците в анкетата са посочили ръст по този показател.

Докато през 2015 г. класацията на инвестиционните приоритети беше „нови мощности/сгради – нови продукти/услуги – човешки ресурси“, то през 2016 г. относително най-голям ръст бележат инвестициите в човешки ресурси, следвани от новите производствени мощности и създаването на нови продукти.

По отношение на работната ръка се запазват тенденциите на сериозен дефицит на тесни специалисти и изпълнителски състав, за сметка най-вече на административен и помощен персонал. Като цяло, увеличава се търсенето на персонал от всички категории, като относително най-ниско е търсенето на ръководен персонал.

Най-често срещаните дефицити у работната сила са реалистичната самооценка и очаквания за реализация, езиковите компетенции, желанието за учене през целия живот, дисциплината и мениджърските умения.

Практически нито един от анкетираните работодатели не е оценил по 5-степенната скала с най-високата оценка професионалните умения/компетенции, желанието за самоусъвършенстване и реалестичността на самооценката.

Изключително ниско остава нивото на удовлетвореност и от техническите/ технологичните компетенции, комуникативните умения и адаптивността.

Като цяло, преобладават средните (3) и по-слаби (2) оценки за всички посочени в анкетата качества на работната сила.

Сравнително най-високо са оценени възможностите за работа в екип и желанието за професионално/кариерно развитие.

Спрямо 2015 г. нарастват задълженията на бизнеса към бюджета, както и към финансови институции. Слабо намалява задлъжнялостта към контрагенти и към персонала.

В същото време, налице е сериозен ръст на просрочените несъбрани вземания от контрагенти (2015 г. - 17%, 2016 г. – 37%), както и от държавна/общинска администрация и предприятия с държавно/общинско участие.

Положително явление е, че просрочията за период над една година намаляват почти наполовина (от 50% през 2015 г. на 28% през 2016 г.), което е за сметка на ръст при просрочията от 1-3 и 12 месеца.