Плоският данък – между социалната справедливост и икономическата ефективност

  • Сряда, 28 Декември 2016 00:00

Дискусията за евентуално въвеждане на изцяло прогресивно облагане на доходите, или на елементи на прогресивност (необлагаем минимум), не трябва да се води сама за себе си, а трябва да е част от стратегия, която разглежда данъчно-осигурителната система в цялост и има ясни цели и оценка на очакваните ефекти.

Около това мнение се обединиха участниците в дискусията „Справедливост, солидарност и ефективност: Ролята на плоския данък”, организирана от economix.bg с медийното партньорство на сп.Мениджър.

Тя бе предизвикана от предложението на БСП за промяна на ставките за облагане на доходите на физическите лица, при което се въвежда необлагаем минимум, а пределната ставка за доходи над 10 000 лева да стане 27%.

Според оценката на МФ очакваните загуби от въвеждане на прогресивно облагане при МРЗ от 420 лева е 1.13 млрд. лева, а при МРЗ от 460 лева, те биха достигнали 1.5 млрд. лева.

Целта на дискусията обаче не бе да се оценяват конкретните предложения, а да се коментират възможностите за промени на нивата на облагане, от една страна, и дизайнът на системата (структурата на приходите и разпределението на данъчната тежест) – от друга.

Според Любомир Дацов, член на Фискалния съвет, съществуващата данъчна система от гледна точка на структурата на данъците е ефективна и стимулираща и отговаря на стратегията за развитие на България. Но работата на администрацията е неефективна. Пропорционалното облагане имаше две основни цели, каза той. Първата бе да направи този данък по-конкурентоспособен от гледна точка на привличане на инвестиции. Другата цел бе да се стимулира качествения труд.

Когато се има предвид сивия сектор, дизайнът трябва да е максимално опростен, да има широка база и ниска ставка, така че да не позволява отклоняване от плащането на данък, допълни той. Според Дацов, който се занимава с правене на бюджети от 1992 г., социалната политика не се прави през данъците, а през разходите. Той обаче призна, че правителствата бягат от реформи на разходните политики защото тогава лъсва липсата им на капацитет. Данъците позволяват да се завоалира и никога да не знаеш какъв ще е резултатът от една мярка, заключи той.

Консултантът Людмила Елкова, която отговаряше за данъчната политика през 2007 г., когато изненадващо бе взето решение за въвеждане на плосък данък, обаче смята, че може да се говори за промяна на данъчната система, стига да е ясно защо и как се прави. Тя обаче е против ежегодните радикални промени и твърди, че е важно да се следва ясна стратегия, така че да има предвидимост за бизнеса.

Когато се въвеждаше новият данък, идеята беше да отпаднат облекченията и намаленията, да няма необлагаем минимум, да бъде с максимално широка база и ниска ставка, припомни Елкова. Тя обърна внимание, че в предложението на БСП има двойно приспадане на необлагаем минимум.

Общата данъчно-осигурителната система у нас е регресивна поради тавана на осигурителния доход, подчерта финансистът Любомир Христов. Това означава, че богатите плащат по-малко, ако се отчете общата данъчно-осигурителна тежест. Този ефект се засилва от високия дял на ДДС, който също е регресивен данък (богатите потребяват по-малък процент от дохода). Според Христов подоходното облагане трябва да бъде прогресивно, за да компенсира регресията. Любомир Дацов посочи, че ефектът на данъците върху потреблението може да се компенсира с увеличаване на данъците върху собствеността, но у нас това би предизвикало социално недоволство.

Въпросът за данъчната система е много по-дълбок и плоският данък не е на първо място по важност, коментира доц. д-р Виктор Йоцов от УНСС. Като започнем да говорим за плоския данък, веднага започваме да защитаваме ниските данъци, обърна внимание той, като посочи, че първите страни, въвели пропорционално облагане, са го направили при сравнително по-високи ставки.

Въпросът е дали прогресивното облагане може да осигури оптимална данъчна структура, заяви той. За разлика от Дацов доц. Йоцов смята, че това е въпрос и на справедливост. Той посочи, че проблемът с неравенствата у нас се задълбочава. Според Йоцов прогресивното облагане е един от начините да смекчим последиците, макар и не изцяло.

Много съм се интересувал и не съм намерил такова изследване, което да обоснове, че пропорционалният данък създава по-добра мотивация, каза Йоцов, но призна, че плоският данък е по-удобен. 

Той изрази несъгласие с оценката на МФ за загуба на приходи в резултат на въвеждането на прогресивно облагане, тъй като според него не е отчетен ефектът върху потреблението и постъпленията от ДДС върху него. Като се върнат на бедните тези пари, според мои груби сметки са 500-600 млн. лева, те веднага ще се влеят в потреблението, подчерта Йоцов.

Участниците коментираха и ефекта на плоския данък с ниска ставка върху приходите и приложимостта на т. нар. крива на Лафер . Те обаче изразиха различни позиции. Любомир Дацов подчерта, че делът на подоходния данък в БВП е останал стабилен, а след 2014 г. дори се повишава (въпреки намалението на ставката и последвалата криза и намалението на заетостта). Людмила Елкова, коментирайки увеличението на приходите през 2008 г., посочи, че това е било поради увеличаването на необлагаемия минимум и заплатите в бюджетната сфера. Според Виктор Йоцов изобщо не може да се говори за ефект на Лафер и увеличението на приходите през 2008 г. е щяло да бъде по-голямо, ако не е било въвеждането на плоския данък.

Финансистът Юлиан Войнов коментира, че за фирмите, които намират висококвалифициран персонал, данъчната ставка е важна. Той посочи, че ниската данъчна тежест е едно от малко конкурентни предимства на страната, посочвани във всички доклади. В тези сектори средната заплата е изключително висока – три пъти над средната за страната. Къде ни е стратегията, ако изведнъж кажем, че сменяме системата, защото ще се грижим за работещите бедни, запита Войнов.

В последвалата дискусия най-голям интерес предизвика темата дали може да се търси социален ефект и облекчаване на проблема с неравенствата чрез данъчната политика.

/manager.bg

.