Бизнесът изложи забележките си към професионалното образование

  • Сряда, 18 Май 2016 00:00

И какви мерки за преодоляване на проблемите предлагат от Българска стопанска камара

Българската стопанска камара (БСК) изпрати на министъра на образованието Меглена Кунева становище относно състоянието и възможностите за бъдещо развитие на професионалното образование и обучение (ПОО) в България. 

В становището си БСК подчертава влошеното съдържание и качество на ПОО и сериозният отлив от него от страна на младите хора, неефективната система за кариерно ориентиране, както и липсата на преподаватели с адекватни на съвременното технологично развитие компетенции. 

По данни на камарата над 65% от членовете ѝ се оплакват от липса на кадри с необходимата квалификация и умения, като най-съществен е недостигът на оператори на машини и съоръжения, техници, технолози, механици, монтьори, заварчици, стругари, шофьори, кранисти, готвачи и др. Този дефицит се наблюдава най-осезателно в добивната, химическата, металургичната, дървопреработващата и хранително-вкусовата промишленост, машиностроенето, строителството, енергетиката, транспорта, сервизната поддръжка на автомобили, търговията и услугите, хотелиерството и ресторантьорството. В регионален аспект, най-изострен е недостигът на кадри със средно професионално образование в регионите Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Ямбол, Благоевград и др.

По отношение на преподавателския състав, БСК алармира, че се задълбочава тенденцията на неговото застаряване и феминизиране, като за 15 години броят на младите учители (до 34 г.) е намалял от 23% на около 8%, а в следващите 7-10 г. ще се пенсионират над 50% от учителите в професионалните гимназии. Освен това, базовата теоретична и практическа подготовка на преподавателите е остаряла и познанията им не кореспондират с нивото на технологично развитие на съвременните производства. На този фон, липсва регламент и условия за задължителна периодична квалификация на учителите (особено на тези по специалните предмети) и не се създават условия за привличане като преподаватели на представители на висшите училища и на заинтересованите предприятия.

Според БСК, моделът на финансиране на ПОО не стимулира повишаването на неговото качество, а практически насърчава съществуващият небалансиран план-прием на ученици. 

Съществен проблем, според експертите на камарата е и фактът, че държавният план-прием не се базира на проучване на потребностите от ПОО по приоритетни за държавата икономически и обществени сфери.

По отношение на „т.нар. дуално обучение”, в становището си БСК отбелязва, че разяснителната кампания по тази тема се води в общ план, под формата на конференции, без ясно идентифициране и съобразяване с информационните канали, потребностите и интересите на целевите групи. Липсват информационни портали, свързани с условията и предимствата на дуалното обучение. Няма методически материали и помагала и не са осъществени достатъчно проучвания за условията, препятствията и нагласите на работодателите, професионалните гимназии, учениците и родителите в България към въвеждането на дуалното обучение.

По-съществените проблеми обаче са, че няма регламентирани икономически и други стимули за работодателите при въвеждане на дуално обучение и не са уредени нормативно множество оперативни въпроси, вкл.: договорни отношения между страните; обезщетения за неспазени договори; специални изисквания към предприятията и работните места, предоставяни за дуално обучение; промяна на работното място и командироване на обучаващи се; квалификация и сертифициране на наставниците; минимален кредит от време за изпълнение на задълженията от страна на наставниците; контрол на изпълнението на ангажиментите по договорите за дуално обучение и пр.

В своето становище БСК предлага мерки за преодоляване на проблемите в системата на ПОО:
- преразглеждане на системата за финансиране на професионалните гимназии чрез съчетаване на делегираните бюджети с допълнителни критерии относно дефицитността, потребността на регионалната икономика от съответната квалификация, качеството на обучение и реализация;
- оптимизиране на мрежата от професионални гимназии на регионален принцип и постепенен преход към преминаването им на подчинение на местната власт;
- регулиране на държавния план-прием с цел преустановяване на неоправданото нарастване на паралелките в езиковите и други училища за сметка на приема в професионалните гимназии;
- осъществяване на национални и регионални проучвания на мотивите и бариерите пред младите хора за насочване към професионално образование, както и създаване на система от насърчителни мерки и стимули за ориентиране на учениците към „непрестижни“, но важни за икономиката професии;
- внедряване на система за външно оценяване на качеството на ПОО, както и нормативно регламентиране на процедури за одит от страна на работодателите на качеството на ПОО;
- осъвременяване на държавните образователни изисквания в съответствие с професионалните стандарти на бизнеса; 
- оптимизиране на учебните планове и програми в посока увеличение на часовете по специалните предмети, изучаване на втори език и практическа подготовка; 
- нормативно регламентиране на стимули и насърчения за работодателите, инвестиращи в системата на професионалното образование и участващи във въвеждането на дуалното обучение;
- въвеждане на регламент за задължителна периодична квалификация на преподавателите и приемане на национални и регионални програми за насочване на млади специалисти към учителската професия;
- насърчаване на партньорството между висшите училища, бизнеса и професионалните гимназии с оглед осъвременяване на познанията на преподавателите за съвременните технологии, ползвани в индустрията.

/еconomy.bg

.